Направо към съдържанието

Никола Пасхов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Пасхов
български революционер
Роден
Починал
1 март 1932 г. (70 г.)
Семейство
ДецаНаум Пасхов

Никола Стефанов Пасхов или Пасков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Пасхов е роден на 1 януари или 1 февруари 1862 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Племенник е на Кузман Шапкарев. В 1879 година отива в Дупница и учи в местната учителска семинария, а след закриването и в 1881 година се премества в Кюстендилската реална гимназия, където през 1883 година завършва V гимназиален клас. В периода 1885 – 1891 година работи като учител в Охрид и Струга, през което време описва запазените черковни и други старославянски надписи в областта и ги изпраща на Марин Дринов. По това време активно се бори със сръбската пропаганда в Македония. В автобиографията си разказва за опасностите, които среща по това време:

„ С знанието на местната власт, аз често обикалях българските училища и селата, а това въодушевяваше, както учителите, също и населението. При обиколките си не веднъж съм бивал прицелна точка на сръбските агенти, обаче, винаги лавирах с маршрута, даже и пред българските учители и селяни, без да могат да знаят, пътя и селото, които имах предвид да споходя на идния ден.[1] “

През 1886 година на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на дружеството „Свети Климент Охридски“ Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев, Никола Пасхов, Климент Шуканов и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища, да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници, както и да избягва османските съдилища.[2]

След това е секретар на българската митрополия в Битоля. Отново работи като учител от 1893 година в Куманово (1893 – 1896). В края на 1893 година, докато е главен учител там, става член на ВМОРО и основава революционен комитет. През юни 1895 година е арестуван по сърбомански клевети, но след тримесечен затвор е освободен.[3] В 1896 година е назначен за главен учител и инспектор във Воден, след това учителства в Костур (1899/1900).[4] За учебната 1900/1901 година е назначен за главен учител в Тетово, но след един месец, тъй като не е в добри отношения със Синесий, е преместен в Енидже Вардар.[5] В края на учебната година е командирован от Българската екзархия в Кукуш, където след Баялската и Солунската афера всички училища са закрити. Установявайки добри отношения с новия околийски управител, албанец, успява да уреди отварянето им. Остава в Кукуш до Солунските атентати през април 1903 година, след които е арестуван и местен по различни затвори, докато накрая е освободен в Охрид под гаранция и полицейски надзор.[6]

Назначен е за главен учител на градските училища в Гевгели през октомври 1903 година и със съдействието на консулите успява да замине и да почне работа.[6] Остава до края на учебната година. Член е на Гевгелийския околийския комитет на ВМОРО.

След Младотурската революция в ранната есен на 1908 година е изпратен от София за околийски екзархийски училищен инспектор в Лерин. Пасхов организира в Лерин български конституционен клуб, на който е избран за председател, а Анастас Митрев за секретар.[7][8]

При избухването на Балканската война в 1912 година Пасхов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на 11-а сярска дружина. Носител е на кръст „Свети Александър“ VI степен.[9]

Умира на 1 март 1932 година в Луковит.[10][11]

Женен е за Хрисанта, дъщеря на Антон Митанов. Техен син е видният български хирург Наум Пасхов.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Автобиографически бележки изъ живота на Н. Пасховъ // Илюстрация Илиндень 9-10 (49-50). Илинденска организация, Септемврий-Октомврий 1933. с. 30 – 32.
  2. ↑ Кецкаровъ, Ан. Предтечи на Революционната организация въ Охридско // Илюстрация Илиндень VIII (1 (71). Издание на Илинденската Организация, Януарий 1936. с. 12 – 13.
  3. ↑ Ш. Изъ дневника на Н. Пасковъ // Илюстрация Илиндень 4-5 (64-65). Илинденска организация, Февруарий-Мартъ 1935. с. 18.
  4. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство – София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
  5. ↑ Христосков, Радослав. Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912). София, Fiction Fabric, 2025. ISBN 9786199324547. с. 126.
  6. 1 2 Ш. Изъ дневника на Н. Пасковъ (2) // Илюстрация Илиндень 6 (66). Илинденска организация, Априлъ 1935. с. 15.
  7. ↑ Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 53. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ „Леринското народно движење“, взето от сайта www.macedonium.org на 29.06.2010 г.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 540.
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 124 – 125.
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 346.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Пасхов&oldid=12959454“.