Никола Пасхов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Пасхов
български революционер

Роден
Починал
1 март 1932 г. (70 г.)

Никола Стефанов Пасхов или Пасков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пасхов е роден на 1 януари[1] 1862 година в Охрид, Османската империя, днес Република Македония. Племенник е на Кузман Шапкарев. В 1879 година отива в Дупница и учи в местната учителска семинария, а след закриването и в 1881 година се премества в Кюстендилската реална гимназия, където през 1883 година завършва V гимназиален клас. В периода 1885 – 1891 година работи като учител в Охрид, и Струга, през което време описва запазените черковни и други старославянски надписи в областта и ги изпраща на Марин Дринов. По това време активно се бори със сръбската пропаганда в Македония. В автобиографията си разказва за опасностите, които среща по това време:

С знанието на местната власт, аз често обикалях българските училища и селата, а това въодушевяваше, както учителите, също и населението. При обиколките си не веднъж съм бивал прицелна точка на сръбските агенти, обаче, винаги лавирах с маршрута, даже и пред българските учители и селяни, без да могат да знаят, пътя и селото, които имах пред вид да споходя на идния ден[2].

През 1886 г. на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на просветното дружество „Свети Климент“: Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев, Никола Пасхов, Климент Шуканов и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища, да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници, както и да избягва османските съдилища.[3]

След това е секретар на българската митрополия в Битоля.Отново работи като учител от 1893 година в Куманово, Воден, Костур,[4] Ениджевардар, Кукуш и други. От 1903 до 1904 година, като учител в Гевгели, е член на околийския комитет на ВМОРО.

След Младотурската революция в 1908 година е изпратен от София за околийски екзархийски училищен инспектор в Лерин. Пасхов организира в Лерин български конституционен клуб, на който е избран за председател.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година е Пасхов доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 11 серска дружина. Носител е на кръст „Свети Александър“ VI степен.[6]

Умира на 1 март 1932 година в Луковит.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. или 1 февруари
  2. Илюстрация Илинден, г. 1933, бр.49-50, стр.30-32
  3. Кецкаров, Антон. Предтечи на Революционната организация в Охридско, Илюстрация „Илинден“, г. VIII, януари 1936, книга 1 (71), с. 12-13.
  4. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.
  5. „Леринското народно движење“, взето от сайта http://www.macedonium.org на 29.06.2010 г.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 540.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 124 – 125.
     Портал „Македония“         Портал „Македония