Седми конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Седми конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации
конгрес
Брошурата „Едно необходимо осветление“
Брошурата „Едно необходимо осветление“
Място София, България
Дата 1928 г.
Резултат овладяване на Националния комитет от михайловистите

Седмият редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации е проведен в София в 1928 година.[1][2]

Решения[редактиране | редактиране на кода]

Конгресът е проведен след убийството на генерал Александър Протогеров на 7 юли 1928 година и последвалия го Седми конгрес на ВМРО, които водят до разцепление в революционната организация на михайловистко и протогеровистко крило. На когреса присъстват над 400 делегати от 160 дружества из цяла България.[3] Сред делегатите са видни бивши революционери от ВМОРО и дейци от легалното македоно-одринско движение като Димитър Мирчев, доктор Константин Станишев, Тодор Попантов, Ангел Узунов, Йордан Бадев, Георги Кулишев, Петър Мончев, Спиридон Велев, Тома Кърчов, Лев Кацков, Методи Гелев, Георги Томалевски и други. Основният проблем на конгреса е оценка на дейността на Националния комитет, доминиран от михайловистите, както и работата на печатния орган на македонските братства – вестник „Македония“.[1]

Конгресът е бурен и михайловистите с всички средства се опитват да предотвратят критики към Националния комитет и разискване на проблемите във ВМРО. Същевременно политиката на вестник „Македония“ е подложена на критики от михайловистите.[1] Членовете на Националния комитет Евтим Спространов и Йордан Мирчев единствени отказват да поискат оставката на главния редактор Георги Кулишев, който след убийството на Протогеров развива на страниците на вестника сериозна критика срещу Иван Михайлов.[4] На конгреса Спространов и Мирчев напускат сами Националния комитет, в знак на протест срещу водената от ръководството политика[5] и така разцеплението във ВМРО се пренася и в средите на емиграцията.[1]

Конгресът приема Резолюция за положението на българите под гръцка власт и сръбска власт.[6]

„Едно необходимо осветление“[редактиране | редактиране на кода]

През март 1929 година дисидентските делегати на конгреса издават брошурата „Едно необходимо осветление“, в която публикуват част от протоколите на Седмия конгрес на братствата, неприетата от Бюрото на конгреса за разискване и гласуване декларация, телеграма от Секретариата на Съюза на македонските студентски дружества, която е прочетена само частично от Бюрото и писмо от македонската емиграция в Цариград, което не е обявено пред делегатите.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Важни свидетелства за разединениетона македонската емиграция през 1928 година. // Сите българи заедно. Посетен на 28 юли 2021 г.
  2. Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 286.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 209.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 220.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 881.
  7. Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929. с. 8.
  8. Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929. с. 9.
     Портал „Македония“         Портал „Македония