Силко Цветков
| Силко Цветков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
14 февруари 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Силко Цветков в Общомедия | |
Силко Цветков Христов (изписване до 1945 година: Силко Цвѣтковъ Христовъ), наричан Корабски,[1][2] е български революционер, дебърски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Във ВМОРО
[редактиране | редактиране на кода]
Цветков е роден в 1875 година в дебърското село Райчица, тогава в Османската империя.[4] Работи като строител.[4] Влиза в четата на Максим Ненов и участва в сражението на връх Чавките през май 1903 година, в което загива войводата.[4] Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година и се сражава при Галичко Стопанче.[3]
След въстанието остава в Македония като четник на Ташко Цветков,[3] с когото действа в 1904 – 1905 година. От февруари 1905 до 1907 година е дебърски районен войвода.[4] Войвода е на чета в Дебърско до 1912 година.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, действа с четата си в Дебърско,[3][5] служи в щаба и Нестроевата рота на 1-ва дебърска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО.[6]
Във ВМРО
[редактиране | редактиране на кода]След войните участва в дейността на възстановената ВМРО. През пролетта на 1925 година преминава във Вардарска Македония заедно със Стефан Алабаков, Александър Протогеров и Мишо Шкартов.[7] Към 1926 година ръководи Разузнавателната организация на ВМРО за Кичевска околия.[7]
На 18 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Силко Цветков умира на 24 май 1951 година в София.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
- 1 2 3 4 5 6 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 320.
- 1 2 3 4 5 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 182.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 788 – 789.
- 1 2 Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 507.
