Крум Петишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крум Петишев
български революционер
Роден
Починал
23 май 1975 (89 г.)
Крум Петишев в Общомедия
От ляво на дясно: Алеко Василев, Крум Петишев, Тодор Александров, неразпознат и Силко Цветков. Снимка от Държавна агенция „Архиви“

Крум Константинов Петишев с псевдоним Боянов[1] е български революционер, деец на Върховния македонски комитет, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОК и ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

Крум Петишев е роден на 11 февруари 1886 година в Плевен. Родителите му са бесарабски българи, преселили се в България след Освобождението. През 1901 година, след смъртта на баща си напуска училището си и започва работа в дърводелска фабрика в София.[2] През 1903 година се присъединява към четата на полковник Анастас Янков. В края на 1904 година действа в Горноджумайско и Петричко с четата на поручик Никола Лефтеров.

През 1907 година Крум Петишев е в кичевската чета на Лука Джеров, а по-късно същата година се прехвърля в демирхисарската чета на Димко Могилчето. На 11 септември 1907 година при село Ивени четата води сражение с андартска чета, на помощ на която идва турски аскер. Димко Могилчето и Крум Петишев са тежко ранени и дълго време се лекуват в Битоля, а други десетина четници са убити. Като наказание другият демирхисарски войвода Иван Димов Пашата унищожава 5 гъркомански села.

Крум Петишев участва в Балканската война със собствена чета в Битолско. Минава в нелегалност преди Сърбия да започне унищожаването на четите на ВМОРО в окупираните територии. През 1914 година Крум Петишев е войвода в Кочанско.

Брат му, Юлиян, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 8-ми пехотен полк.[3]

Във ВМРО[редактиране | редактиране на кода]

Крум Петишев с другари

След Първата световна война Крум Петишев участва в дейността на въстановената от Тодор Александров ВМРО като секретар на Битолския революционен окръг.[4] В края на април 1922 година влиза в Македония заедно с четите на Любомир Весов и Петър Станчев, водят сражение в Скопска Черна гора и след това с четите на Петър Шанданов и други се прибират в България[5]. Действа в Охридско и Ресенско. В 1923 година заедно с Ване Стоянов, Тодор Петров Тошкара, Миле Христов, Васил Пундев, Алексо Стефанов, Александър Протогеров и Георги Попхристов влиза в Битолско от Албания[6] и през септември е делегат на окръжния конгрес в планината Томор.[7] През 1925 година е избран временно за секретар на ръководството на Битолския революционен окръг[8]. Делегат е на конгресите на ВМРО в Сърбиново (1925) и в Крупник (1928).

По време на настъпилата криза във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година Петишев е на страната на протогеровистите. През март 1930 година се оттегля от революционна дейност[9] принудително, след заплаха от страна на Иван Михайлов.

Умира в София на 23 май 1975 година.[10][11][12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 19.
  2. Бурилкова, Ива. Спомени на Битолския войвода Крум Петишев за участието му в революционните борби в Македония (1903 – 1930 г.), Известия на държавните архиви, бр. 85 – 86, София 2003, с. 217.
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 25; а.е. 170, л. 57
  4. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 157.
  5. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.95, 109.
  6. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.121.
  7. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 76.
  8. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.167.
  9. Бурилкова, Ива. Спомени на Битолския войвода Крум Петишев за участието му в революционните борби в Македония (1903 – 1930 г.), Известия на държавните архиви, бр. 85 – 86, София 2003, с. 267.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.
  11. Биография от сайта на ВМРО
  12. Парцел 13. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония