Петър Станчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Станчев
български революционер

Роден
Починал
Етнос българи
Петър Станчев в Общомедия

Петър Станчев с псевдоними Асенов и Вола[1] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Станчев е роден на 6 април 1893 година в Берковица[4]. От малък живее в София и завършва Втора мъжка гимназия. През 1911 година за кратко е върховистки четник в Македония, след което се завръща в София и завършва средното си образование. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Борис Илиев.[5] През 1914 година завършва школата за запасни офицери в София и по време на Първата световна война е командир на рота в Македония.

Petar Stanchev IMRO.jpg

След възстановяването на ВМРО от Тодор Александров Петър Станчев се включва в дейността ѝ, като в това време другарува с Дончо Чупаринов от Панагюрище. През 1920-1921 е в четата на Тодор Александров, действаща в Кратовско и Щипско. Оттогава Иван Михайлов си спомня за него:

Рядко са хората тъй беззаветно отдадени на македонското освободително движение. Той бе горд да върши всякаква работа, стига да е от полза на делото. Кръстосваше из Македония с месеци. Не помня Станчев да е казвал, че някоя задача не е по неговите сили или по вкуса му. Бе истински хъш, беззаветно предан на Македония. Винаги бе усмихнат, не го видях пред нищо изплашен, пред нищо смутен или без настроение.
Четата на Величко Велянов (в средата) и Кръстьо Лазаров (втори от ляво надясно). Петър Станчев е първи на първия ред, отдясно на Лазаров с пушка на коленете.

През 1924 година Петър Станчев е секретар на скопската чета на Лазар Дивлянски, която води голямо сражение на 22 септември при село Колицко. След смъртта на Лазар Дивлянски Петър Станчев е назначен за скопски войвода, но през ноември се прибира в България. Петър Станчев е отговорен за охраната на конгреса на ВМРО в Сърбиново през февруари 1925 година, след което е назначен за Велешки околийски войвода. Заедно с Дончо Чупаринов подготвя Менча Кърничева за изпълнение смъртната присъда над Тодор Паница. Тя си спомня за него:

Смел, идеалист, беззаветно предан на освободителното дело. Станчев бе прекрасен човек и другар. С неговата смърт Радко (Иван Михайлов) загуби дясната си ръка, един от най-добрите си помощници и другари.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Петър Станчев (шести в третата колона).
Петър Станчев (четвърти)

Петър Станчев загива с част от четата си в сражение със сръбски войски в Тиквешко на 6 август 1925 година[6], а телата им са погребани на неизвестно място от сръбските власти. Вестник „Свобода или смърт“ пише:

Ние го почитахме, ние го обичахме докато бе между нас. Но той беше от онези, които не понасят ни похвали, ни признание за заслугите му, нито морални отличия. И никой не му каза какво представляваше той за голямата кауза на Македония, кое беше мястото, което той заема в редовете на пионерите на тая кауза.

Сега той вече не е на тоя свят и ние, коленичили пред неговата свята памет, признаваме: Ние сме много, но хора като Петър ние познаваме и виждаме само във фалангата на големите македонски дейци от миналото.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 11, 23.
  2. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка].
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
  4. Възпоменателна картичка на ВМРО за Петър Станчев[неработеща препратка]
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 439.
  7. „Свобода или смърт“, 15 април 1926 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония