Петър Станчов
Тази статия е за учителя. За революционера вижте Петър Станчев.
| Петър Станчов | |
| български учител, политик и общественик | |
| Роден |
1850 г.
|
|---|---|
| Починал | 1913 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност | българин |
| Народен представител в: I ВНС | |
| Семейство | |
| Съпруга | Дешка Станчова |
Петър Станчов (Станчев) е български учител, политик и общественик.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1850 г. или 1854 г.[2] в Търново. Учи в Габровското класно училище. В основаното от Христо Попмарков класно, а по-късно и девическо училище, учители са Иван Вазов и Петър Станчов, назначен за учебната 1874 – 1875 г. Преподава още във Вланга, Цариград (1871 – 1874). В дейността му негова главна цел е подпомагането на борбата с гръкоманството. По време на своя престой в Мустафа паша Станчов предлага на събрание на Българската църковна община градът да носи името Свиленград. През 1875 г., под ръководството на учителите Петър Станчов и Станко Разбойников, в читалищната стая на читалище „Просвета“ за първи път се представя пиесата „Многострадалната Геновева“.[3] Турските власти тогава отхвърлят предложението на местното население. Града е преименуван на 26 октомври 1912 година. През 1875 г. Станчов е назначен за учител в Одрин и напуска града. Там по-късно е арестуван и осъден на доживотен затвор. Заточен е първоначално е в град Триполи, а после в Бенгази в периода 1877 – 1878 г. През 1878 г. е освободен и се завръща в родния си град Търново, където е избран за народен представител във Великото народно събрание.[4] Още е Окръжен управител на Варна и София[2]
След Освобождението е народен представител, член на Либералната партия на д-р Васил Радославов. Умира през 1913 г. в София.[1] Редактор на в. Светлина, орган на цанковистите. Сътрудничи на списанията „Читалище“ (1872), в. „Век“ (1874 – 1875), в. „Напредък“ (1874 – 1876), в. „Ден“ (1875), в. „Източно време“ (1875), в. „XIX век“ (1875)
Личният му архив се съхранява във фонд 72К в Централен държавен архив. Той се състои от 33 архивни единици от периода 1876 – 1913 г.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Петър Станчов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 1 декември 2017 г.
- ↑ а б Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, съст. Николай Генчев и Красимира Даскалова, София, 1988, с. 613
- ↑ Народно читалище „Просвета – 1870“ // iskrata.bg. Посетен на 2 февруари 2024.
- ↑ Visitsvilengrad.com. Училище „Христо Попмарков“. Посетен на 27 март 2022