Направо към съдържанието

Стефан Алабаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Алабаков
български революционер
Роден
1876 г.
Починал
1960 г. (84 г.)

Стефан Анастасов[1] (Тасев) Алабаков,[2] известен като Ходжата или Оджата,[3] е български революционер, стружки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.[2][4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО

[редактиране | редактиране на кода]

Алабаков е роден в 1876 година[5] или в 1878 година[6] в град Струга. Скитал по чужбина, след което се връща и става член на ВМОРО. Става организатор на селските комитети на организацията.[5] В 1903 година е четник в четата на войводата Славчо Ковачев в Щипско и участва в сражението при планината Плавица.[2][4] В 1904 година влиза като четник в Охридско през Сърбия заедно с Георги Лабунишки.[5] В 1905 година с четата четата на Иван Алабаков и поручик Костадинов взима участие в похода против сърбоманските села във Велешко и Поречието. След това в 1906 година е в четата на Пешо Паша в Кичевско. В същата година се прехвърлих в четата на Георги Сугарев и по-късно – в четата на Петър Чаулев в Охридско, с която действа до Младотурската революция в 1908 година. След изпаряването на Хуриета, в 1910 година отново става нелегален и в следните две години е четник в Кичевско и Охридско. Като войвода на едно отделение пренася взривни материали за Битолския революционен окръг.[4]

Известен е с разбойническите си похождения и злоупотреба с пари и още през 1912 година е издадена присъда от Битолския комитет за неговото премахване, по повече от 10 точки престъпни деяния. Не е изпълнена поради назрялото военно положение и наближаващата мобилизация, като Милан Матов отчита и своя вина неизпълнението. През следващите години Ходжата продължава по същия начин и населението се оплаква директно на Тодор Александров и Протогеров. При събрани доказателства от военен следовател той е арестуван заедно с Милан Гюрлуков. По думите на Протогеров „и двамата са големо петно за Организацията и за околиите, където са работили. И двамата ще бъдат застреляни и никой не може да ги спаси от това, даже и Господ“. По-късно обаче са освободени, обяснението на Протогеров пред Милан Матов е, че Тодор Александров ги е иззел от военното правосъдие, имайки достъп до Главната квартира и Двореца.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година е изпратен от Чаулев за войвода в Кичевско.[8] След Междусъюзническата война участва в Охридско-Дебърското въстание срещу новите сръбски окупатори[8] в Охридско, Стружко и Ресенско до ноември, след което четата му се оттегля в Албания.[1] В 1915 година участва във Валандовската акция.[8]

Във ВМРО

[редактиране | редактиране на кода]
Секретарите и войводите на ВМРО през 1925 година в Македония: Атанас Калчев, Александър Протогеров, Михаил Шкартов, Стефан Алабаков - Оджата, Силко Цветков; Във втората редица: Васил Ихчиев, Стоян Андонов Вардарски, Христо Кафтанджиев и Кръстю

След Първата световна война в 1925 година е началник на Стружка околия на ВМОРО[11] с 20 души чета.[12][13] През пролетта на 1925 година навлиза във Вардарска Македония заедно със Силко Цветков, Александър Протогеров и Мишо Шкартов, но не успяват да преминат река Вардар и се връщат в България.[14]

На 13 февруари 1943 година, като жител на село Ганчево, Провадийско, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]

Умира в 1960 година във Варна, където е погребан в Централните градски гробища.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 247.
  2. ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 228.
  3. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 91.
  4. ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 229.
  5. ↑ а б в Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 312.
  6. ↑ Към дата на подаване на молбата му за народна пенсия 13 февруари 1943 година е на 65 години.
  7. ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 312 – 314.
  8. ↑ а б в Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, с. 147.
  9. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 31.
  10. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 32.
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
  12. ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.169
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 11.
  14. ↑ Спомени на Георги Попхристов
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Алабаков&oldid=12687522“.