Райчица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райчица
Рајчица
— село —
Долната махала Радовци с манастира „Свети Георги“
Долната махала Радовци с манастира „Свети Георги“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5158° с. ш. 20.5383° и. д.
Райчица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебър
Географска област Поле
Надм. височина 582 m
Население 131 души (2002)
Пощенски код 1250
Райчица в Общомедия
Църквата „Свети Георги“

Ра̀йчица (на македонска литературна норма: Рајчица; на албански: Rajçica) е село в Северна Македония, в община Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сеото е разположено в областта Горни Дебър в Дебърското поле. Махали на селото са Радовики, Раички и Влаовци. В Долната махала на Райчица е разположен манастирът „Свети Георги“, обновен в 1999 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Варвара“ в махалата Раички (Средната махала) е от 1597 година. В XIX век Райчица е българско село в Дебърска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ в Горната махала е от средата на XIX век. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Райчица има 660 жители българи християни.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Райчица има 496 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]

Преди 1913 година около 20 семейства от селото се преселват в Лом.[3] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Райчица има 45 български екзархийски къщи.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 131 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 42
албанци 72
турци 1
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 16

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Райчица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152 – 153. (на френски)
  3. Хаџи-Васиљевић, Јован. Град Дебар у време ослобођења, Браство, Књига 51, Београд 1940, с. 182.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.


     Портал „Македония“         Портал „Македония