Райчица
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Разширяване по версията на македонска литературна норма. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Райчица Рајчица | |
| — село — | |
 Долната махала Радовци с манастира „Свети Георги“ | |
  Райчица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебър |
| Географска област | Поле |
| Надм. височина | 582 m |
| Население | 131 души (2002) |
| Пощенски код | 1250 |
| Райчица в Общомедия | |
Ра̀йчица (на македонска литературна норма: Рајчица; на албански: Rajçica) е село в Северна Македония, в община Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горни Дебър в Дебърското поле. Землището му граничи с това на Дебър на запад, Елевци на север, Горно Косоврасти на изток и Горенци на юг. През селото преминават дълбоко врязани потоци - трапои.[1]
Райчица е село от ръзпръснат тип. Махалите му са: Радовци или Долно маало, Райчица (Раички) или Средно маало и Влаовци или Горно маало. В Долната махала на Райчица е разположен манастирът „Свети Георги“, обновен в 1999 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според народното предание средната махала и съответно и цялото село получава името си от личното име Райче (Райко), който с брат си Радо основава селото. Махалата Радовци е кръстена на Радо, а Влаовци на някой влах скотовъдец. В Преспа има село Райца, а в Кратовско - Райчани.[2]
В Бигорския поменик селото е споменато като Радичица, а по-късно като Раичица.[2]
Църквата „Света Варвара“ в махалата Раички (Средната махала) е от 1597 година. В XIX век Райчица е българско село в Дебърска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ в Горната махала е от средата на XIX век. В поменик от 1840 година Радовци е отбелязано като отделно село.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Райчица има 660 жители българи християни.[4] На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Райчица е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 62 къщи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Райчица има 496 българи екзархисти и функционира българско училище.[6] Арсени Алексиев пише в 1908 година, че селото наброява около 80 чисто български къщи.[7]
Преди 1913 година около 20 семейства от селото се преселват в Лом.[8] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Райчица има 45 български екзархийски къщи.[9]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Райчица е център на Раичката община на българската Дебърска околия.[10] Броят на жителите на селото е 257.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 131 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 42 |
| албанци | 72 |
| турци | 1 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 16 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Райчица
Алексий Зографски, български учител, възрожденец- Васил (Филко) Апостолов, емигрант в Ново село, Видинско, доброволец в Сръбско-българската война[13]
- Никола Хаджиев (? – 1906), български революционер
- Серафим Апостолов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[14]
- Силко Цветков (1875 – 1951), български революционер
Тришо Стояновски (р.1938), поет и писател от Северна Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 154-155. (на сръбски)
- ↑ а б Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
- ↑ Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 154. (на сръбски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152 – 153. (на френски)
- ↑ Алексиев, Арсени. Етнографски бележки за поляните, мияците и бърсяците, Сборник за народни умотворения и народопис. Издава Българската академия на науките, книга ХХХ, София, 1914, с. 8.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Град Дебар у време ослобођења, Браство, Књига 51, Београд 1940, с. 182.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 21.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
| |||||||||||
