Селокуки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Селокуки
Селокуќи
— село —
41.5356° с. ш. 20.4872° и. д.
Селокуки
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебър
Географска областГорни Дебър
Надм. височина590 m
Население104 души (2002)
Пощенски код1250
Селокуки в Общомедия

Селокуки, Село Куки или Куки (на македонска литературна норма: Селокуќи; на албански: Sellokuqa) е село в Северна Македония, в Община Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горни Дебър в Дебърското поле. Северно от селото се намира махалата Таранеш.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името има славянска етимология от село и куки. Албанските заселници го видоизменят в Селокич. Трите махали на селото албанците кръщават Шулан („присой“), Йезолия (албанско за , ) и Таранеш (Торонеш).[1]

В Бигорския поменик селото е споменато като Селокуꙋћи.[1]

В XIX век Селокуки е албанско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Солокуки (Solocouky) е посочено като село с 25 домакинства, като жителите му са 56 албанци мюсюлмани.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Село Кичъ е част от Грика Вогъл (Мала Река) и в него живеят 170 души арнаути мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селокуки е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 10 къщи.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 104 жители албанци.[5]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 104
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 178-179.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007