Банище (община Дебър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Банище.

Банище
Баниште
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5594° с. ш. 20.5294° и. д.
Банище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебър
Географска област Поле
Надм. височина 1422 m
Население 90 души (2002)
Пощенски код 1250

Банище или Банища (на македонска литературна норма: Баниште; на албански: Banishta) е село в Северна Македония, в община Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сеото е разположено в областта Горни Дебър в югозападните склонове на планината Дешат.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият писмен източник за Банище е обширният преброителен дефтер № 508 од 1467 година, в който селото е споменато като хас на субашията Ахмед бег, син на Борма, във вилаета Горни Дебър. Според преброяването от 1519 година населението на селото е християнско, а според платените данъци населението се занимава със земеделие и скотовъдство. В преброяването от 1583 година има четири мюсюлмански семейства. Горният и Долният хамам в Банище са от края на XVIII век.[1]

В XIX век Банище е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баница е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 194 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Банища има 300 жители българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Банища има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

В 1910 година вестник „Дебърски глас“ пише:

Селото Банища е смесено от българи и арнаути. Постепенно българите от страх напущат родните си пепелища, а арнаутите все се умножават, като заграбват насила имотите на българите. Не ще се мине, може би, дълго време и това село ще бъде завзето от албанците, както е станало с много други села в Дебърско.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Банища има 30 български екзархийски и 5 албански мюсюлмански къщи.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година осемнадесет души от Банище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия. Според преброяването от 2002 година селото има 90 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 10
албанци 80
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мойсо Арсов
Родени в Банище
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Алексиев (1881 - 1903), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svgFlag of North Macedonia.svg Воислав Илич (1916 – 1988), професор и поет от Социалистическа република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Мойсо Арсов (1881 – ?), български революционер от ВМОК, македоно-одрински опълченец[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Антонов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, студент инженер, щаб на 1 дебърска дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Трифон Ангелов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Трата рота на Първа дебърска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Тръпко Филипов (1874 - ?), завършил медицина в Лозанския университет в 1904 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ангелов (1890 – 1974), български просветен деец, комунист

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стари дебарски бањи. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 20 август 2017. Архив на оригинала от 2017-08-20 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  5. Дебърски глас, година 1, брой 52, 27 март 1910, стр. 4.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 56.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  12. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.


     Портал „Македония“         Портал „Македония