Джепище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джепище
Џепиште
— село —
Џепиште 01.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4489° с. ш. 20.5186° и. д.
Джепище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебър
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 758 m
Население 499 души (2002)

Джепище или Джепища (на македонска литературна норма: Џепиште; на албански: Xhepishta) е село в Северна Македония, в Община Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Голо бърдо над Дебърското езеро до границата с Албания.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Джепище е село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Жетища (Jètichta) е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 25 помаци и 75 българи.[1] Църквата „Свети Архангел Гаврил“ е от XIX век, обновена в 1996 – 1997 година от изселени местни жители.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Джепища има 165 жители българи християни и 135 българи мохамедани,[3] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:

Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[4]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джетица има 168 българи християни, всички екзархисти.[5]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Джепища. В това българско село се е загнездил един разбойник – арнаутин, от семейството Колецовци от село Горица, който е направил и кула. Той заедно с помаците от Големо и Малко Острени са си турили за цел да изкоренят българите от Джепища и го завладеят с обикновените средства: грабежи, убийства и нечуван терор. Трън в очите им е бил българинът Митре Новков... Когато синът на Митрето Никола потеглюва на гурбет за Солун, една разбойническа банда, съставена от Колецовци и остренчани... зверски го убива, като му извадили първо учите, а после го пронизали с няколко залпа от 40 вистрели. Връщайки се, тия бандити срещнали и стрика на Никола... и убили и него. Ето как изчезват българите в Дебърско, какъв е бил халът им, какъв е и сега.[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Джепища има 25 български екзархийски и 30 помашки къщи.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Джепище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] Селото остава в Албания след Междусъюзническата война в 1913 година.

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Джепище е село с 30 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година.[9]

След корекция на границата селото е предадено на Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 499 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 105
албанци 96
турци 276
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 22

До 2004 година селото е център на самостоятелна община.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 172-173.
  2. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 184-185.
  6. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  9. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония