Джепище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джепище
Џепиште
— село —
Џепиште 01.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4425° с. ш. 20.5322° и. д.
Джепище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебър
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 758 m
Население 499 души (2002)
Пощенски код 1250
Телефонен код 046

Джепище или Джепища (на македонска литературна норма: Џепиште; на албански: Xhepishta) е село в Северна Македония, в община Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Голо бърдо, на левия бряг на Черни Дрин над Дебърското езеро до границата с Албания. През селото минава къс поток, а над него са височините Чървеница, Голема Краста и Мала Краста, които го отделят от Албания. В селото има силен карстов извор Студенец, както и изворите Извор в Петковската махала, Бероец в Гиновската и Тушинец в Чеовската махала. Нивите на селото са над него по дължина на държавната граница в местностите Ливади, Бигор, Ледина, Равен, Ускула, Параспур (в миналото манастирско землище), Садовик, Гаталица, Подбраненица, Прелози, Питулец. Махалите са купни. Традиционно мююсюлманската махала е Чеовци, а християнски са[1] Ковачка, Гиновци, Марковци и Краста. Петковци е смесена.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Джепище е село в Дебърската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Жетища (Jètichta) е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 25 помаци и 75 българи.[3] Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от XIX век, обновена в 1996 – 1997 година от изселени местни жители.[4] Джамията е построена с пари на богата мюсюлманка от Дебър.[2]

Според местните предания, записани в 1940 година от Миленко Филипович, в миналото православните били само четири къщи, от които се появили четирите махали. Краста е заселена в XIX век. Разказват, че някога селото пострадало от чума и жителите избягали в Требищкия орман, откъдето се върнали, чак след като селото е оборано с два вола близнаци. В селото имало и един чифлик, но преди 1912 година селяните го откупили. На рида под мюсюлманската махала била църквата Преображение Господне и сега местността се казва Манастирец. След 1912 година мюсюлманите заличават църквището.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Джепища има 165 жители българи християни и 135 българи мохамедани,[5] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:

Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[6]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джетица има 168 българи християни, всички екзархисти.[7]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Джепища. В това българско село се е загнездил един разбойник – арнаутин, от семейството Колецовци от село Горица, който е направил и кула. Той заедно с помаците от Големо и Малко Острени са си турили за цел да изкоренят българите от Джепища и го завладеят с обикновените средства: грабежи, убийства и нечуван терор. Трън в очите им е бил българинът Митре Новков... Когато синът на Митрето Никола потеглюва на гурбет за Солун, една разбойническа банда, съставена от Колецовци и остренчани... зверски го убива, като му извадили първо учите, а после го пронизали с няколко залпа от 40 вистрели. Връщайки се, тия бандити срещнали и стрика на Никола... и убили и него. Ето как изчезват българите в Дебърско, какъв е бил халът им, какъв е и сега.[8]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Джепища има 25 български екзархийски и 30 помашки къщи.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Джепище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] Селото остава в Албания след Междусъюзническата война в 1913 година.

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Джепище е село с 30 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година.[11]

След корекция на границата селото е предадено на Сърбия.

В 1940 година Филипович пише, че в селото има 66 семейства, от които 34 православни и 32 мюсюлмански. На Краста има православна църква с гробище, а в Теовската махала има джамия. Мюсюлманското гробище е извън селото на Равна. Старинни православни родове, според Филипович, са Трайковци (6 семейства със слава на Свети Никола и Свети Архангел), Трайовци и Блажевци (3 семейства със слава на Свети Никола и Свети Архангел) и Марковци (6 семейства). Симоновци (6 семейства със слава на Свети Архангел) са „скитници“, бежанци от турски преследвания от Прилеп, минали през Добовяне и Модрич. Гиновци (8 семейства) са бежанци от Койовец, където са славили Свети Георги, а сега Свети Архангел. Петковци (4 семейства със слава на Никулден) са бежанци от Мат от началото на XIX век.[2] Попреданието от трима братя водят потеклото си мюсюлманските родове Юсуфовци (4 семейства), Байрамовци и Селмановци (14 семейства). Старинен род е Лимановци (7 семейства), Латифоци (2 семейства).[12]

Според преброяването от 2002 година селото има 499 жители.[13]

Националност Всичко
македонци 105
албанци 96
турци 276
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 22

До 2004 година селото е център на самостоятелна община.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 28.
  2. а б в г Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 29.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
  4. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-06-20 в Wayback Machine.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  8. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 82.
  11. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  12. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 30.
  13. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония