Направо към съдържанието

Големо Търново (община Булкиза)

Големо Търново
Tërnovë e Madhe
— село —
41.44° с. ш. 20.3578° и. д.
Големо Търново
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаБулкиза
Географска областГоло бърдо

Големо Търново (на албански: Tërnovë e Madhe) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Търново живеят 540 души българи мохамедани,[1] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:

Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Търново е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 101 къщи.[3]

След Балканската война в 1912 година Големо Търново попада в Албания.

В 1940 година Миленко Филипович пише, че Дреново, или на албански Търнов (Трнов) е вече чисто мюсюлманско село и всичките му жители вече знаят албански.[4]

В 1977 година Джаферовата къща е обявена за паметник на културата.[5]

До 2015 година селото е част от община Зеркан.

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
  4. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 36.
  5. Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)