Направо към съдържанието

Голеища

Голеища
Golovisht/Golovishti
— село —
41.4911° с. ш. 20.4656° и. д.
Голеища
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаБулкиза
Географска областГоло бърдо
Надм. височина624 m

Голеиища или Голейща или книжовно Голевища (на албански: Golovisht или Golovishti) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти < -itji от изчезналото фамилно име Голев, сравнимо със старополските лични имена Nikolaus Goł, Gołan, Goleń. Станислав Роспонд споменава Голеища към сръбското местно име Golenić.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в Слепченския поменик от втората половина на XVI век и в поменика на манастира Матка в XVII век като Голевища.[1]

В XIX век Голеища е българско село в Дебърска каза на Османската империя, което е в процес на поалбанчване. В поменика на Бигорския манастир са запазени редица български имена от Голеища - Огнен, Дроздо, Сорбин, Раян, Стойко и други. Според Афанасий Селишчев в 70-80-те години на века Голевища е още българско село.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Голеища (Goléichta) е посочено като село с 4 домакинства и 8 жители българи и 5 жители албанци мюсюлмани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към началото на XX век Голеища вече е чисто албанско – в него живеят 65 души арнаути мохамедани.[4]

Селата Вичища, Голейща и Писанки са били в началото на XIX век български, преди 30 години били наполовин български, а сега са заселени от арнаути. Само в Писанки са останали още 3 български къщи. Арнаутите идат от Горица и от други по-северни места.[5]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Голеища от 60 чисто български къщи по същия начин [като село Вичища] заето от Шем Цам от гр. Дебър. Последният селянин, който не тъй лесно искал да се опрости със своя имот е бил Коста Поповски. Но когато му убили сина му и него ранили, и той избягал и се настани в гр. Дебър. Другите селяни едни се изселили в Солун, други в Дебър.[6]

След Балканската война в 1912 година селото попада в новосъздадената държава Албания.

В 1940 година Миленко Филипович пише че в Голеища или Голеща (Голеишта, Голешта) е малко чисто мюсюлманско село с около 10 къщи торбеши, които обаче говорят и албански. Православните жители на селото са се изселили преди това от Вичища, като това е станало около 1860 година. В Дебър и Скопие има православен род Голешки, който е с произход от Голеища. От селото са и Митревци в дебърското село Банища.[7]

  1. а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 181.
  2. Селищев, Афанасий. „Славянское население в Албании“, Издание Македонского Научного Института, София, 1931, стр.11.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90-91.
  6. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  7. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 39.