Голеища
| Голеища Golovisht/Golovishti | |
|---|---|
| — село — | |
  Голеища | |
| Страна |  Албания |
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
| Надм. височина | 624 m |
Голеиища или Голейща или книжовно Голевища (на албански: Golovisht или Golovishti) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е споменато в Слепченския поменик от втората половина на XVI век и в поменика на манастира Матка в XVII век като Голевища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от изчезналото фамилно име Голев.[1]
В XIX век Голеища е българско село в Дебърска каза на Османската империя, което е в процес на поалбанчване. В поменика на Бигорския манастир са запазени редица български имена от Голеища - Огнен, Дроздо, Сорбин, Раян, Стойко и други. Според Афанасий Селишчев в 70-80-те години на века Голевища е още българско село.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Голеища (Goléichta) е посочено като село с 4 домакинства и 8 жители българи и 5 жители албанци мюсюлмани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към началото на XX век Голеища вече е чисто албанско – в него живеят 65 души арнаути мохамедани.[4]
| „ | Селата Вичища, Голейща и Писанки са били в началото на XIX век български, преди 30 години били наполовин български, а сега са заселени от арнаути. Само в Писанки са останали още 3 български къщи. Арнаутите идат от Горица и от други по-северни места.[5] | “ |
Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:
| „ | Голеища от 60 чисто български къщи по същия начин [като село Вичища] заето от Шем Цам от гр. Дебър. Последният селянин, който не тъй лесно искал да се опрости със своя имот е бил Коста Поповски. Но когато му убили сина му и него ранили, и той избягал и се настани в гр. Дебър. Другите селяни едни се изселили в Солун, други в Дебър.[6] | “ |
След Балканската война в 1912 година селото попада в новосъздадената държава Албания.
В 1940 година Миленко Филипович пише че в Голеища или Голеща (Голеишта, Голешта) е малко чисто мюсюлманско село с около 10 къщи торбеши, които обаче говорят и албански. Православните жители на селото са се изселили преди това от Вичища, като това е станало около 1860 година. В Дебър и Скопие има православен род Голешки, който е с произход от Голеища. От селото са и Митревци в дебърското село Банища.[7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Славянское население в Албании“, Издание Македонского Научного Института, София, 1931, стр.11.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90-91.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 39.
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
