Мало Острени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мало Острени
Ostreni i Vogël
— село —
Albania relief location map.jpg
41.4568° с. ш. 20.5482° и. д.
Мало Острени
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 838 m
Население ? души (2004)

Мало Острени или Острене (на албански: Ostreni i Vogël) е село в Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мало Острение (Malo Ostrénié) е посочено като село с 90 домакинства със 155 жители помаци и 103 – българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мало Острени живеят 78 души българи християни и 400 души българи мохамедани,[2] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:

Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[3]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Мало и Големо Острени са завзети от помаците (потурчени българи) в тия села, и българин християнин вече не останал, освен две къщи в последното.[4]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Мало и Големо Острени има 14 български екзархийски и 230 помашки къщи.[5] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Малестрани има 12 български къщи със 69 жители.[6]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Мало Острене има 12 православни къщи със 69 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мало Острени (Malo-Ostreni) има 120 българи екзархисти.[7]

След Балканската война селото попада в Албания.

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Малострени е село със 17 български къщи.[8]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Мало Острени е отбелязано като село със 100 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани.[9]

В 1939 година Петре Новов от името на 14 български къщи в Мало Острени подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[10]

До 2015 година е част от община Острени.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 172-173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  6. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 152-153.
  8. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  9. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  10. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
     Портал „Македония“         Портал „Македония