Стеблево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стеблево
Steblevë/Stebleva
— село —
Albania relief location map.jpg
41.3333° с. ш. 20.4833° и. д.
Стеблево
Страна Флаг на Албания Албания
Област Елбасан
Община Либражд
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 1272 m
Население (2001) 120 души

Стеблево (понякога Стеблено или Стебльово, на албански: Steblevë или Stebleva, Стеблевъ, на македонска литературна норма: Стеблево, понякога Стебљо или Стебло) е село в Република Албания в областта Голо бърдо, община Либражд, област Елбасан.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в южната част на Голо бърдо, на западния склон на планинския масив Радук (Радуч), висок 2 084 метра и е населено с българи мюсюлмани и християни. Състои се от три махали - Суска мала, Леска и Дишовци.

История[редактиране | редактиране на кода]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Стеблео е посочено като село със 150 домакинства с 150 жители българи и 200 жители помаци.[1] В 1897 година английският консул Чарлз Блънт пише, че в Стеблево живеят 336 православни българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Стеблево живеят 380 души българи християни и 400 души българи мюсюлмани.[2]

По данни на Екзархията в края на 19 век в Стеблево има 40 православни къщи с 224 души жители.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стеблево има 396 българи екзархисти и в селото има българско училище.[4]

Към 1910 година сръбската пропаганда се опитва да се настани в Стеблево. На българския свещеник в селото Миленко Христов са предлагани 40 лири годишна заплата, а на кмета Секула - 20, но и двамата отказват, макар и отец Миленко да е сръбски възпитаник. Сърбоманин става само Стефан Попангело, чийто син е сръбски възпитаник и е учител в горнореканското село Върбен.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Стеблево има 53 български екзархийски и 1 патриаршистка къща и 220 помашки къщи.[6] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Стеблево има 40 български къщи с 224 жители, като фунцкионират църква и училище.[7]

В резултат на постоянното изселване на християните от селото към България и Република Македония към началото на 90-те години в Стеблево са останали 100 мюсюлмански къщи и само около 3-4 християнски с около 500 жители.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Стеблево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1913 година в резултата на войната Стеблево влиза в границите на новосъздадената Албания. При албанските размирици от септември 1913 година на сръбска територия бягат 30 къщи, които заедно с други бежанци от Албания са настанени в турските села Бомово, Коняри и Куки.[9]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от август 1930 година Стеблено е отбелязано като село със 100 къщи, част от които православни българи.[10]

В 1939 година Петре Станков от името на 9 български къщи в Стеблево подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания - по това време италиански протекторат.[11]

Падането на режима на Енвер Ходжа и демократизацията в Албания в началото на 90-те години съсипва традиционния поминък на жителите на Стеблево - отглеждането на картофи и селото както и цялата област преживява икономически колапс и много от жителите му мигрират към големите албански градове.

Република Македония и Албания са в процес на договаряне на отварянето на граничен контролно-пропускателен пункт при Стеблево.

До 2015 година селото е център на община Стеблево.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Стеблево
Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от Глобочица, Ильо Наумов от Ябланица, Милош Кръстев от Безево, Трифон Манолов от Стеблево, Марко Павлов от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези
  • България Велко Спанчев (1896 - 1944), виден български общественик
  • България Евтим Митрев (Митров, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, готвач, четата на Гоце Бърдаров, 4 рота на 14 воденска дружина[12]
  • България Албания Хаджи Пируши, председател на културната асоциация на българите в Голо бърдо „Просперитет Голо бърдо
  • Албания Хазиз Лила (? - 1915), албански просветен деец
  • България Харалампи Панов (Хараламби Панев, 1888 - 1913), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 3 рота на 7 кумановска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 24 юни 1913 година[13]
  • България Христо Миладинов, бащата на братя Миладинови

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 172 - 173.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 261.
  3. Българите в Албания I част
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.152-153.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2-3.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 880.
  9. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  10. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  11. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.453.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.537.
     Портал „Македония“         Портал „Македония