Стеблево

Стеблево Steblevë/Stebleva
— село —
Стеблево 41.333333, 20.483333
Страна	Албания
Област	Елбасан
Община	Либражд
Географска област	Голо бърдо
Надм. височина	1272 m
Население	120 души (2001)
Пощенски код	3412
МПС код	LB

Стеблево (понякога Стеблено или Стебльово, на албански: Steblevë или Stebleva, Стеблевъ, на македонска литературна норма: Стеблево, понякога Стебљо или Стебло) е село в Република Албания в областта Голо бърдо, община Либражд, област Елбасан.

География

Селото се намира в южната част на Голо бърдо, на западния склон на планинския масив Радук (Радуч), висок 2084 метра и е населено с българи мюсюлмани и християни. Състои се от три махали - Суска мала, Леска и Дишовци.

История

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Стеблео (Stébléo) е посочено като село със 150 домакинства със 150 жители българи и 200 жители помаци. В 1897 година английският консул Джон Илайджа Блънт пише, че в Стеблево живеят 336 православни българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Стеблево живеят 380 души българи християни и 400 души българи мюсюлмани.

По данни на Екзархията в края на XIX век в Стеблево има 40 православни къщи с 224 души жители. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стеблево има 396 българи екзархисти и в селото има българско училище.

Към 1910 година сръбската пропаганда се опитва да се настани в Стеблево. На българския свещеник в селото Миленко Христов са предлагани 40 лири годишна заплата, а на кмета Секула - 20, но и двамата отказват, макар и отец Миленко да е сръбски възпитаник. Сърбоманин става само Стефан Попангело, чийто син е сръбски възпитаник и е учител в горнореканското село Върбен.

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Стеблево има 53 български екзархийски и 1 патриаршистка къща и 220 помашки къщи. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Стеблево има 40 български къщи с 224 жители, като фунцкионират църква и училище.

В резултат на постоянното изселване на християните от селото към България и Северна Македония към началото на 90-те години в Стеблево са останали 100 мюсюлмански къщи и само около 3-4 християнски с около 500 жители.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Стеблево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През 1913 година в резултата на войната Стеблево влиза в границите на новосъздадената Албания. При албанските размирици от септември 1913 година на сръбска територия бягат 30 къщи, които заедно с други бежанци от Албания са настанени в турските села Бомово, Коняри и Куки.

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от август 1930 година Стеблено е отбелязано като село със 100 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани.

В 1939 година Петре Станков от името на 9 български къщи в Стеблево подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания - по това време италиански протекторат.

Падането на режима на Енвер Ходжа и демократизацията в Албания в началото на 90-те години съсипва традиционния поминък на жителите на Стеблево - отглеждането на картофи и селото както и цялата област преживява икономически колапс и много от жителите му мигрират към големите албански градове.

Северна Македония и Албания са в процес на договаряне на отварянето на граничен контролно-пропускателен пункт при Стеблево.

До 2015 година селото е център на община Стеблево.

Личности

Родени в Стеблево

Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от Глобочица, Ильо Наумов от Ябланица, Милош Кръстев от Безево, Трифон Манолов от Стеблево, Марко Павлов от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези

• Велко Спанчев (1896 - 1944), виден български общественик
• Евтим Митрев (Митров, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, готвач, четата на Гоце Бърдаров, 4 рота на 14 воденска дружина
• Есат Муслиу (р. 1946), албански режисьор
• Хаджи Пируши (р. 1949), председател на културната асоциация на българите в Голо бърдо „Просперитет Голо бърдо“
• Хазиз Лила (? - 1915), албански просветен деец
• Харалампи Панов (Хараламби Панев, 1888 - 1913), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 3 рота на 7 кумановска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 24 юни 1913 година
• Христо Миладинов, бащата на братя Миладинови

Литература

• Жалов, Алексей. Топоними от с. Стеблево, Голо Бърдо - Албания, в: Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество „Огнище“, т. II, С. 2005, с. 77-83
• Петкова, Анелия Василева. Говорът на село Стеблево, Голо Бърдо, Албания. в: Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество „Огнище“, т. II, С. 2005, с. 69-76

Външни препратки

• Академик Веселин Хаджиниколов. Българското население в Албания в миналото
• Народни приказки от Стеблево, обнародвани от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892)