Големо Острени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Големо Острени
Ostreni i Madh
— село —
Albania relief location map.jpg
41.4308° с. ш. 20.4556° и. д.
Големо Острени
Страна Флаг на Албания Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 884 m
Население (2004) ? души

Големо Острени или Острене (на албански: Ostreni i Madh) е село в Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Острение (Ostrénié) е посочено като село със 163 домакинства с 315 жители помаци и 108 – българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Големо Острени живеят 30 души българи християни и 500 души българи мохамедани,[2] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:

Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[3]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Мало и Големо Острени са завзети от помаците (потурчени българи) в тия села, и българин християнин вече не останал, освен две къщи в последното.[4]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Мало и Големо Острени има 14 български екзархийски и 230 помашки къщи.[5] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Големо Острени има 2 български къщи със 10 жители.[6]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Големо Острене има 2 православни къщи с 10 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Острени (Golemo-Ostreni) има 16 българи екзархисти.[7]

След Балканската война селото попада в Албания. В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Големо Острени е отбелязано като село с 220 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани.[8]

До 2015 година селото е част от община Острени.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Големо Острени
  • Flag of Albania.svg Елез Кочи (1856 – 1916), албански политик и революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 172-173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  6. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 152-153.
  8. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
     Портал „Македония“         Портал „Македония