Големо Острени
| Големо Острени Ostreni i Madh | |
| — село — | |
  Големо Острени | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
| Надм. височина | 884 m |
| Население | ? души (2004) |
Големо Острени или Острене (на албански: Ostreni i Madh) е село в Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Острение (Ostrénié) е посочено като село със 163 домакинства с 315 жители помаци и 108 – българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Големо Острени живеят 30 души българи християни и 500 души българи мохамедани,[2] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:
| „ | Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[3] | “ |
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Големо Острени е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак със 152 къщи.[4]
Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:
| „ | Мало и Големо Острени са завзети от помаците (потурчени българи) в тия села, и българин християнин вече не останал, освен две къщи в последното.[5] | “ |
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Мало и Големо Острени има 14 български екзархийски и 230 помашки къщи.[6] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Големо Острени има 2 български къщи със 10 жители.[7]
По данни на Екзархията в края на XIX век в Големо Острене има 2 православни къщи с 10 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Острени (Golemo-Ostreni) има 16 българи екзархисти.[8]
В Албания
[редактиране | редактиране на кода]След Балканската война селото попада в Албания. В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Големо Острени е отбелязано като село с 220 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани.[9]
Йован Хадживасилевич пише в 1924 година, че в Големо Острене все още има 28 православни къщи. В 1940 година Миленко Филипович пише, че към 1937 година вече няма нито една. Според него в селото има 200 „мюсюлмански сръбски къщи“.[10] Според Филипович неотдавна последният „православен сърбин“ от Големо Острени се е заселил в Пасинки.[11] Два от православните рода - Остренски, живеят в Скопие. В селото е имало църква „Успение Богородично“ и мюсюлманите вечерта преди Голяма Богородица приемат гости от други села.[10]
Според Божидар Видоески в Големо Острени живеят албанци и „македонци мюсюлмани“ и „македонци православни“.[12]
В 1973 година Аслановата къща е обявена за паметник на културата. С нея е обявена за паметник на културата и къщата на Шефкет Караибрахими,[13] но тя по-късно е разрушена и на нейно място е построена нова сграда.
До 2015 година селото е част от община Острени.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Големо Острени
Елез Кочи (1856 – 1916), албански политик и революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ а б Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 37.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 38.
- ↑ Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши. Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine.
- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
