Радоеща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радоеща
Radovesh
— село —
Albania relief location map.jpg
41.4483° с. ш. 20.4717° и. д.
Радоеща
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 851 m
Население ? души (2004)

Радоеща, Радоища или Радовища (на албански: Radovesh) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо, на самата граница със Северна Македония срещу село Отишани, разположено на изток.

Някои от махалите на селото са: Бегьовци, Бояджиовци, Симановци, Тропчанища.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от притежателно прилагателно със суфикс  – Radovětja от личното име Радовѣтъ.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Радоеща (Radovichta) е посочено като село с 35 домакинства с 52 жители помаци и 54 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Радовеща живеят 120 души българи мохамедани.[4]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Радоеща от 25 български къщи завзето е сега от Тольовци, от които най-прочут изедник е Таир Толя, и те са от село Горица (Малесия). От същите е завезето и селото съседно на Радоеща Заборие. От тези две села българите са изселени повече в гр. Солун.[5]

След Балканската война в 1912 година Радоеща попада в Албания.

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Радовиш е отбелязано като село със 70 къщи българи мохамедани.[6]

До 2015 година селото е част от община Острени.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Радоеща

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асенова, Петя. Местни имена от Голо бърдо, Североизточна Албания, в: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов, София 2005, с. 45 – 52.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 172 – 173.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  5. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  6. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  7. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
     Портал „Македония“         Портал „Македония