Радоеща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радоеща
Radovesh
— село —
41.4469° с. ш. 20.4728° и. д.
Радоеща
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаБулкиза
Географска областГоло бърдо
Надм. височина851 m
Радоеща в Общомедия

Радоеща, Радоища или книжовно Радовища (на албански: Radovesh) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо, на самата граница със Северна Македония срещу село Отишани, разположено на изток.

Някои от махалите на селото са: Бегьовци, Бояджиовци, Симановци, Тропчанища.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от притежателно прилагателно със суфикс Radovětja от личното име Радовѣтъ.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радоеща (Radovichta) е посочено като село с 35 домакинства с 52 жители помаци и 54 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Радовеща живеят 120 души българи мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радовиш е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 46 къщи.[5] Същевременно Радойца (Радовча) е чисто помашко (българомохамеданско) село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 42 къщи.[6]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Радоеща от 25 български къщи завзето е сега от Тольовци, от които най-прочут изедник е Таир Толя, и те са от село Горица (Малесия). От същите е завезето и селото съседно на Радоеща Заборие. От тези две села българите са изселени повече в гр. Солун.[7]

След Балканската война в 1912 година Радоеща попада в Албания.

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Радовиш е отбелязано като село със 70 къщи българи мохамедани.[8]

В 1940 година Миленко Филипович пише че Радовище, Родаеща (Радовиште, Радоешта) е чисто „сръбско мюсюлманско“ с около 45 къщи. Преди в селото е имало християни, които са се изселили в Дебър. (Секуличи, Радоешки-Наумовичи, Радоешки-Яковлевичи, Чикеровци, Пържовци и други). В селото е имало православна църква „Свети Илия“, от която стоят зидовете.[9]

До 2015 година селото е част от община Острени.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Богдан Янков
Родени в Радоеща
  • Анастас Спасов Янков, български революционер, деец на ВМОРО, след 1913 година емигрант в Лозана, където с брат си Трайче отварят семейна фабрика за кисело мляко[10]
  • Богдан Алексиев Янков (1881 – 1953), български строител и революционер
  • Петко Деспотов, майстор от шивашкия еснаф в Солун, член на Солунската българска община[11]
  • Трайче Спасов Янков, български революционер, деец на ВМОРО, след 1913 година емигрант в Лозана, където с брат си Анастас отварят семейна фабрика за кисело мляко и Трайче се жени[10]
  • Фаик Курти (1938 – 2006), албански танцьор и хореограф
  • Яков Алексиев Янков (1877 – 1913), български общественик и революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асенова, Петя. Местни имена от Голо бърдо, Североизточна Албания, в: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов, София 2005, с. 45 – 52.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
  7. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  8. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  9. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 39.
  10. а б Алексови (Алексиеви) // Солун и българите. Посетен на 28 ноември 2022 г.
  11. Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 190.