Дренок (община Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дренок.

Дренок
Дренок
— село —
Дренок МК 02.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.3914° с. ш. 20.5606° и. д.
Дренок
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 1096 m
Население 2 души (2002)
Демоним дренчани
Пощенски код 6337
Телефонен код 046
Дренок в Общомедия

Дренок (изписване до 1945 година: Дрѣнокъ; на македонска литературна норма: Дренок; на албански: Drenoku) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е амфитеатрално разположено по изворните потоци на Дреночката река в областта Дримкол в източните склонове на граничния с Албания връх Плотка. Понякога е смятано за част от областта Голо бърдо. Селото има много чешми (извори): Маркоец, Пешоец, Ченголоец, Студенец (Пейкоец), Попова чешма, Горупа. Нивите са предимно около селото, близо до къщите: Ливаища, Иванешица, Пеноа Рен, Извор, Маркоец, Сределок, Пив, Женска вода, Строги, Пеарен (тоест Пейова Раван), Конопище, Сенища, Лок, Урбище, Качеица, Белица, Брегови, Журлов камен, Джуров кутел. Горите, предимно храстови, над селото са Чираница, Горни рид, Горна площ, а под селото са Осой, Долни Присой, Долна плошч, Гинови добйе, Дупен камен, Сенища. Паша има на Краста гура, Осойница, Плевнища. Има и местност Танасково лозе.[1]

Селото е пръснато, но къщите на отделните родове образуват групови махали: Гаджова, Оруджова, Чижбанова, Гулиманова, Транова, Танаскова. Поради ерозията традиционно селото върви нагоре.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Миленко Филипович събира предания, според които селото е основано от скотовъдци. В съседното село Модрич се смятало, че Дренок е основано от бежанци от Дреново (Търново) в Голо бърдо и като доказателство се привежда фактът, че в Дренок няма дрян.[2]

В XIX век Дренок е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дренок (Drenock) е посочено като село със 150 домакинства, като жителите му са 470 българи.[3] Около 1875 година в продължение на две-три години в Дренок преподава на сръбски поп Станко, който получава от жителите на селото по 600 гроша годишно. След като научават, че учителят получава и по 40 наполеона от Сърбия, местните жители, го изгонват.[4]

През 1889 година е изградена селската църква „Рождество Богородично“ на 100 метра над старата църква. Край църквата има гробище. В местността Смерки е имало параклис „Свети Спас“ и нам се правила лития. Към средата на XX век селото празнува на Малка Богородица, но славата му е на Свети Георги[1] и на Радищи е имало параклис „Свети Георги“[2] също с гробище.[1] Гробище е имало и около старата селска църква, което след преместването на храма става „вакъфско“.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Дрѣнокъ има 500 жители българи християни.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дренок има 512 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

На 26 февруари 1911 година в Дренок служи Козма Дебърски, а на 2 февруари е образувано българско училищно настоятелство в състав: председател – свещеник Иван Търпенов, подпредседател – Антон Йовчев, секретар – учителят Иван Попстанков, касиер – Кузман Йовчев Гаджов, съветници – кметът Христо Попов и Серафим Арсов.[7]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Дренок има 54 български екзархийски къщи.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Дренок е село с 60 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година. За учител е назначен Иван Попстанков, който има ІІІ клас образование.[10]

В 1940 година Миленко Филипович пише, че в селото има 67 семейства, всички православни.[1] Най-старите родове в селото са Трановци (Траяновци, 19 семейства) и Танасковци (4 семейства), които имат общо потекло и слава на Свети Георги на 26 ноември. Стар род са и Тодоровци (1 семейство със слава на Свети Никола), Мишанович (1 къща, Свети Никола), Груйовци или Перчуковзи (2 къщи, Свети Никола и Свети Георги), Гулимановци (4 къщи, Свети Георги), Гаджовци (11 къщи), Дукичи (3 къщи), Джуровци (3 къщи), които са един род със слава на Свени Никола. Башовци (3 къщи) са преселници от Гинеец, където има мюсюлмански клон със същото име. Гугои (1 къща)[2] са преселници от Гугово, Воденско. Чупевци (1 къща със стара слава на Свети Георги и нова на Свети Никола) са в селото от шест поколения. Чижбановци (4 къщи, Свети Георги) са от село Извор, Петановци (2 къщи, Свети Георги) са преселени в средата на XIX век от Луково, където също има представители на рода, Оручевичи (2 къщи, Свети Георги) са от Радоеща или Макелари, Божиновци (2 къщи, Свети Георги) са от Луково, Спанчевци или Кузманови (2 къщи, Свети Никола и Свети Георги) са преселени в 1880 година от Стеблево, където родът е запазен като Спанчевци, Стойковци (1 къща, Света Петка и зимен Атанасовден) са преселени преди Балканската война от Требища и Дебърца, Драповци (1 къща, летен Свети Никола и Преображение) са от Стеблево.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители македонци.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Носия от Дренок, 1920-те години
Родени в Дренок

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 25.
  2. а б в г Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 26.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
  4. Матов, Димитър. Кратка расправия по етнографията на Македония, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, г. 7, кн. 34, 1890, с. 456.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  7. Дебърски глас, година 2, брой 36, 22 март 1911, стр. 3.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  10. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  11. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 27.
  12. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония