Дримкол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зетьовска носия, Долни Дримкил, Дренок, от 20-те години на XX век

Дримкол (на македонска литературна норма: Дримкол) е историко-географска област в югозападната част на Северна Македония, на границата с Албания. Името на областта произлиза от името на река Дрин (в местния говор Дрим) и турската дума „кол“, отряд войска, стража, жупа.[1]

Геогафия[редактиране | редактиране на кода]

Дримколът обхваща селищата на запад от реката Черни Дрин, по източните склонове на планината Ябланица. На юг достига брега на Охридското езеро, на югоизток през Дрин граничи с Малесия, на североизток - с Жупа, а на запад с Голо бърдо.

Стружка носия, Горни Дримкол, от 20-те години на 20 век.

Разделя се на Горни или Стружки Дримкол на юг и Долни или Дебърски Дримкол на север по реката.[2][3] Стружкият Дримкол е по-голям и обхваща част от Стружкото поле, а Дебърският е планинско-хълмиста област. През източната част на Дримкол минава пътят Дебър - Струга. На запад от Струга през Кяфасан международен път свързва областта с Албания. В Дримколската клисура на Черни Дрин има два язовира - Глобочица и Дебърското езеро. Край селото Пискупщина е открито въглищно находище с резерв от около 3,5 милиона тона, което е в експлоатация.

В Дримкол има 23 села, от които 16 са в Стружки, а 7 – в Дебърски Дримкол. Главно административно и стопанско средище на Дримкол е Струга. Най-голямо село е Лабунища с 5 936 жители (2002), а село Вевчани е самостоятелна община.

Стружки Дримкол: Струга, Боровец, Вевчани, Велеща, Вранище, Вишни, Горна Белица, Долна Белица, Дъбовяни, Заграчани, Калища, Лабунища, Октиси, Подгорци, Радолища, Шум, Ябланица

Дебърски Дримкол: Безово, Дренок, Лакавица, Луково, Модрич, Нерези, Пискупщина

Населението на Дримкол традиционно се състои от българи (македонци), торбеши и албанци (геги и тоски). Главно занимание на дримколци в Стружкото поле е земеделието, а в ябланичките села – животновъдството. Голяма част от населението традиционно ходи на гурбет в чужбина.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от Глобочица, Ильо Наумов от Ябланица, Милош Кръстев от Безево, Трифон Манолов от Стеблево, Марко Павлов от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези

През 1903 година войводи на ВМОРО в района са Марко Ябланешки и Цветан Бубекаров.[5] Стружки районен войвода в Дримкол през 1907 година е Марко Жона, 45-годишен със 7 четници, а в Долни Дримкол войвода е Ташко Наумов от Битоля[6]. Нестор Чопов – Дримски е член на ВМОРО и на Дебърския революционен комитет към 1904 година[7].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pianka, Włodzimierz. Топономастиката на Охридско-преспанскиот базен. Institut za makedonski jazik "Krste Misirkov", 1970. (на македонска литературна норма)
  2. Поповски, Јован и др. Дримколски Записи. Македонска книга, 1971. (на македонска литературна норма)
  3. Енциклопедија на културното наследство на Струга.
  4. Филиповић, Миленко, Дебарски Дримкол, Скопље, 1939, с. 9.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22, 194.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.38
     Портал „Македония“         Портал „Македония