Малесия (Стружко)
Тази статия е за историко-географската област в Северна Македония. За другата вижте Малесия.
| Малесия | |
 | |
| Страна | Северна Македония |
|---|---|
Малесия (на македонска литературна норма: Малесија) е историко-географска област в югозападната част на Северна Македония.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Областта Малесия е разположена в западните склонове на планината Караорман. Обхваща цялото течение на Збъжката или Голема река, десен приток на Черни Дрин. На изток граничи с Дебърца, на северозапад с Дебърска Жупа, на запад през Черни Дрин с Дебърски Дримкол, а на юг със Стружкото поле. Релефът е планински, насечен от много дълбоки долини. Климатът също е планински, със студени зими и свежи лета. Склоновете на Караорман се покрити с дъбова и букова гора.[1]
Областта обхваща четири села – Присовяни, Збъжди, Ържаново и Локов.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Областта в миналото се е наричала Закамен.[2] Името Малесия е албанско, дадено от албанците, живеещи в северната част на Стружкото поле, и означава „Бърда“.[1]
Жителите от Малесия мигрират най-често в Струга, Охрид, Скопие. Голям дял от жителите на прилепското село Ново Лагово произхождат от доселници от Малесия. Освен в Македония еден дял от населението е колонизирано в Ябука, Сърбия. От този регион произлиза и дял от жителите на село Козичино, Кичевско, като тяхната махала се казва Малезовци.[3]
По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година са образувани две малесорски чети – едната с войвода Пандил Георгиев, а другата Марко Павлов.[4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 902. (на македонска литературна норма)
- ↑ Trifunoski, Jovan F. Kičevska kotlina // Zbornik za narodni život i običaje Južnih Slavena, Knj.46 (1975), str. 345-346.
- ↑ Енциклопедија на културното наследство на Струга.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 32.
- ↑ Войданов, Смиле. Спомени, в: Анастасов, Йордан. Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968. Въстанието в спомените на участници в борбата, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 208.
