Боровец (община Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Боровец (Община Струга))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Боровец.

Боровец
Бороец
— село —
Бороец 03.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2893° с. ш. 20.5961° и. д.
Боровец
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 780 m
Население 679 души (2002)
Пощенски код 6336
Боровец в Общомедия

Боровец или Бороец (на македонска литературна норма: Бороец; на албански: Boroveci) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, в подножието на планината Белица над язовира на Черни Дрин „Глобочица“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Боровец е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Църквите „Света Богородица“ и „Свети Атанасий Велики“ са от XIX век и не са изписани. В „Света Богородица“ има икони от Дичо Зограф.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Боровец (Borovetz) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 172 българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Боровец има 54 къщи екзархисти, 24 къщи патриаршисти и 20 къщи арнаути. Населението на Боровец заедно с това на съседните Лабунища и Подгорци ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори.[3] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Боровец има 360 жители българи християни и 200 българи мохамедани.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Борец има 136 българи екзархисти и 184 българи патриаршисти сърбомани.[5] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото има 70 къщи българи-патриаршисти и 40 къщи българи-мохамедани. Местните жители се занимават със земеделие и скотовъдство, както и с работа в чужбина, където се прехранват с шекерджилък, халваджилък и млекарство. Деребанов отбелязва:

Тъжно впечатление прави човеку това село, защото всичко наоколо е голо и каменисто. Къщите са разхвърлени по едни голи и каменисти ридове. Нищо особено за това село нема, освен това, че тук се разпространи сръб[ската] пропаганда в Дримкола и само за това, че боровчани от старо време отиват на чужбина в Сърбия...[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 629 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 193
албанци 74
турци 175
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 187

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Кръстев Стойчев
Родени в Боровец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  6. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 74.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 


     Портал „Македония“         Портал „Македония