Делогожди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Делогожди
Делогожди
— село —
Мозайка от Делогожданската базилика
Мозайка от Делогожданската базилика
North Macedonia relief location map.jpg
41.2579° с. ш. 20.7227° и. д.
Делогожди
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Стружко поле
Надм. височина 787 m
Население (2002) 2920 души
Пощенски код 6338
Делогожди в Общомедия

Делогожди или Делогожда (на македонска литературна норма: Делогожди; на албански: Dollogozhda) е село в Северна Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северната част на Стружкото поле в подножието на Караорман.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния вариант *Дѣлогожда, притежателно прилагателно със суфикс -ja от личното име *Дѣлогодъ.[1]

В базиликата „Свети Илия“ от V – VI век са запазени останки от мозайки.

В XIX век Делогожди е албанско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Делогошчи (Délogostchi) е посочено като село с 25 домакинства, като жителите му са 65 мюсюлмани.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Делогожда има 730 жители арнаути мохамедани.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 2920 жители.[4]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 2906
турци 2
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 11

До 2004 година селото е център на самостоятелна община. Футболният клуб на селото се казва Влазними.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Делогожди

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 177.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония