Делогожди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Делогожди
Делогожди
— село —
Мозайка от Делогожданската базилика
41.2579° с. ш. 20.7227° и. д.
Делогожди
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областСтружко поле
Надм. височина787 m
Население2920 души (2002)
Пощенски код6338
Делогожди в Общомедия

Делогожди или Делогожда (на македонска литературна норма: Делогожди; на албански: Dollogozhda) е село в Северна Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северната част на Стружкото поле в подножието на Караорман.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния вариант *Дѣлогожда, притежателно прилагателно със суфикс -ja от личното име *Дѣлогодъ.[1]

В базиликата „Свети Илия“ от V – VI век са запазени останки от мозайки.

В XIX век Делогожди е албанско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Делогошчи (Délogostchi) е посочено като село с 25 домакинства, като жителите му са 65 мюсюлмани.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Делогожда има 730 жители арнаути мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долегощи е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак с къщи.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 2920 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 2906
турци 2
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 11

До 2004 година селото е център на самостоятелна община. Футболният клуб на селото се казва Влазними.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Делогожди

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 177.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-20