Велеща
|
Велеща Велешта |
|
|---|---|
| — село — | |
 Къщи във Велеща. |
|
  Велеща |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 691 m |
| Население | 5834 души (2002) |
| Пощенски код | 6334 |
| Велеща в Общомедия | |
Велеща (произнасяно в региона Велешча, на македонска литературна норма: Велешта; на албански: Veleshta) е село в Северна Македония, в община Струга.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на седем километра северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, на самия ляв бряг на Черни Дрин, в подножието на планината Ябланица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от притежателно прилагателно със суфикс -jā от личното име *Велѧта.[1]
В XIX век Велеща е албанско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Велешча (Vélestcha) е посочено като село със 185 домакинства, като жителите му са 500 мюсюлмани.[2]
В 1893 година Атанас Шопов посещава Велеща и пише:
| „ | Арнаутското село Велешча е едно [в района], но е прочуто; знае го и малко и голямо, защото жителите му не се занимават почти с нищо, а разполагат с големи богатства. Там храбрите арнаути са си построили замоци и живеят като средновековни феодали. Преди стотина години това село се е преселило откъм Дебърско. То се съставлява от едно арнаутско племе, което е било подгонено от другите племена, които му мъстили за убийства. Има 100 души население.[3] | “ |
Според Васил Кънчов в 90-те години Велеща е голямо арнаутско село със 180 - 200 къщи, много кули и богати прочути къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Велеща има 1100 жители арнаути мохамедани.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Велеща е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 5834 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1 |
| албанци | 5758 |
| турци | 0 |
| роми | 1 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 74 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Велеща
Асие Жута (1962 – 2003), актриса от Северна Македония- Бекир Жута (1935 – 2010), политик от Северна Македония
- Ваит Насуфи (р. 1945), писател от Северна Македония
- Джевдет Насуфи (1948 -), политик от Северна Македония
Димитър Анастасов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 8 Костурска дружина[8]- Тахир Хани (р. 1961), политик от Северна Македония, депутат от ДСИ
- Гарип Каба (р. 1964), политик от Северна Македония, депутат от ДПА
- Фейзи Бойку (р. 1937), писател от Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 178.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 305.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-18
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
| ||||||||
Портал „