Велеща
| Велеща Велешта | |
| — село — | |
 Къщи във Велеща | |
  Велеща | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 691 m |
| Население | 5834 души (2002) |
| Пощенски код | 6334 |
| Велеща в Общомедия | |
Велеща (произнасяно в региона Велешча, на македонска литературна норма: Велешта; на албански: Veleshta) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на седем километра северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, на самия ляв бряг на Черни Дрин, в подножието на планината Ябланица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е притежателно прилагателно със суфикс -jā (женски род според вьсь, „село“) от личното име *Велѧта = старополското лично име Wielęta.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Велеща е албанско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Велешча (Vélestcha) е посочено като село със 185 домакинства, като жителите му са 500 мюсюлмани.[2]
В 1893 година Атанас Шопов посещава Велеща и пише:
| „ | Арнаутското село Велешча е едно [в района], но е прочуто; знае го и малко и голямо, защото жителите му не се занимават почти с нищо, а разполагат с големи богатства. Там храбрите арнаути са си построили замоци и живеят като средновековни феодали. Преди стотина години това село се е преселило откъм Дебърско. То се съставлява от едно арнаутско племе, което е било подгонено от другите племена, които му мъстили за убийства. Има 100 души население.[3] | “ |
Според Васил Кънчов в 90-те години Велеща е голямо арнаутско село със 180 - 200 къщи, много кули и богати прочути къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Велеща има 1100 жители арнаути мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велеща е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак със 140 къщи.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Велеща е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 5834 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1 |
| албанци | 5758 |
| турци | 0 |
| роми | 1 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 74 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Велеща
Асие Жута (1962 – 2003), северномакедонска актриса- Бекир Жута (1935 – 2010), северномакедонски политик
- Ваит Насуфи (р. 1945), северномакедонски писател
- Гарип Каба (р. 1964), северномакедонски политик, депутат от ДПА
- Джевдет Насуфи (р. 1948), северномакедонски политик
Димитър Анастасов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 8 Костурска дружина[9]
Скендер, революционер, взел участие в Илинденското въстание в 1903 г.[10]- Тахир Хани (р. 1961), северномакедонски политик, депутат от ДСИ
- Фейзи Бойку (р. 1937), северномакедонски писател
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 178.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 305.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
| |||||||||||
