Вишни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вишни
Вишни
— село —
Викиекспедиција во Дримкол 154.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.1934° с. ш. 20.5984° и. д.
Вишни
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 921 m
Население (2002) 14 души
Пощенски код 6333
Вишни в Общомедия

Вишни или Вишне (на македонска литературна норма: Вишни, на албански: Vishnja) е село в Република Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на планината Ябланица. На около 2 километра от селото се намира скалната църква „Свети Спас“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Вишни е предимно българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вишне (Vichné) е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 450 българи и 14 власи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вишни има 600 жители българи християни и 20 арнаути мохамедани.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишни има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война 21 души от Вишни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители македонци.[5]

В селото има църкви „Свети Атанасий“, „Свети Никола“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 7 август 1999 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски, „Свети Климент“, „Света Неделя“ и „Света Петка“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 29 юли 2006 година от Тимотей, а самата тя е осветена на 28 юли 2007 година от Иларион Брегалнишки.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Дядо Мишо Георгиев.
Родени във Вишни
Починали във Вишни

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834 - 835.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  8. Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 37.
  9. Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 37.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 – 55.
  11. Гласник на Институтот за национална историја, 12, 1968, с. 161.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония