Луково (община Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луково.

Луково
Луково
— село —
      
Герб
Луково
Луково
North Macedonia relief location map.jpg
41.3492° с. ш. 20.6044° и. д.
Луково
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 821 m
Население 447 души (2002)
Пощенски код 6337
Луково в Общомедия

Луково (на македонска литературна норма: Луково; на албански: Llukova) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долни Дримкол в източните склонове на планината Радук. Състои се от две махали – Горно и Долно Луково.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Долно Луково църквата „Свети Георги“ е от XIV - XV век, а „Свети Атанасий Велики“ е от XIX век. В Горно Луково църквата „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врачи“) е от XVII век, а „Света Варвара“ е от XIX век.[1]

В XIX век Луково е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Луково (Loucovo) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 292 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Луково има 890 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луково има 816 българи екзархисти и в селото функционира българско училище,[4] в което учителства деецът на ВМОРО Григор Ошавков.[5]

От Луково са излизали едни от най-известните строители и каменоделци в Дебърско. Оттук е много известния през ХІХ век първомайстор Иван, изградил Шпилския мост над Черни Дрин при Дебър и жилищните корпуси на Бигорския и Кичевския манастири. Известни първомайстори са били и луковчаните Велко Кръстев Йованов и Стоян.

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Луково има 97 български екзархийски къщи.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 81 души от Луково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 447 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 444
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Луково
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, каменар, неграмотен, 2 рот на 1 дебърска дружина, ранен на 6 юли 1913 година[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Луковски (? – 1850), майстор строител
  • Flag of Macedonia.svg Йоаким Положко-Кумановски (р. 1949), духовник от Северна Македония
  • Flag of Macedonia.svg Райко Йовчевски (р. 1937), писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Аврамов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, халваджия, 1 рота на 1 дебърска дружина[10]
Починали в Луково

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-06-20 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 121.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
     Портал „Македония“         Портал „Македония