Глобочица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Глобочица.

Глобочица
Глобочица
— село —
Поглед към селото
Поглед към селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.3169° с. ш. 20.6428° и. д.
Глобочица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Караорман
Надм. височина 853 m
Население 0 души (2002)
Пощенски код 6337
Глобочица в Общомедия

Глобочица (на македонска литературна норма: Глобочица; на албански: Glloboçica) е село в Северна Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западните поли на планината Караорман на брега на язовира „Глобочица“ на Черни Дрин.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Глобочица е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Глобочица (Globotchitza) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 170 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Глобочица има 300 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Глобочица има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

В 1965 година цялото село е потопено под язовира Глобочица езеро, а на брега му са построени нови къщи. Иконите и църковната утвар от 600-годишната църква „Свети Илия“ са пренесени в Стружката църква „Свети Георги“.

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[4]

Църквата в селото „Свети Антоний“ е осветена на 18 юли 1993 година от митрополит Стефан Брегалнишки.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Сарафин Маркоски
Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от Глобочица, Ильо Наумов от Ябланица, Милош Кръстев от Безево, Трифон Манолов от Стеблево, Марко Павлов от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези
Родени в Глобочица
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Иловски (? – 1903), войвода на четата от Глобочица през Илинденско-Преображенското въстание, загинал на 4 август 1903 година заедно с петима четници в местността Горица край Сливово[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Сарафин Маркоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 162-163.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 66.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония