Глобочица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Глобочица.
| Глобочица Глобочица | |
|---|---|
| — село — | |
 Поглед към селото | |
  Глобочица | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Караорман |
| Надм. височина | 853 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 6337 |
| Глобочица в Общомедия | |
Глобочица (на македонска литературна норма: Глобочица; на албански: Glloboçica) е село в Северна Македония, в Община Струга.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в западните поли на планината Караорман на брега на язовира „Глобочица“ на Черни Дрин.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Глобочица е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Глобочица (Globotchitza) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 170 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Глобочица има 300 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Глобочица има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
В 1965 година цялото село е потопено под язовира Глобочица езеро, а на брега му са построени нови къщи. Иконите и църковната утвар от 600-годишната църква „Свети Илия“ са пренесени в Стружката църква „Свети Георги“.
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[4]
Църквата в селото „Свети Антоний“ е осветена на 18 юли 1993 година от митрополит Стефан Брегалнишки.[5]
Глобочица преди потопяването
Старата църква „Свети Илия“
Новата църква
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Глобочица
Наум Иловски (? – 1903), войвода на четата от Глобочица през Илинденско-Преображенското въстание, загинал на 4 август 1903 година заедно с петима четници в местността Горица край Сливово[6][7]- Сарафин Маркоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-19
- ↑ Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 188.
| ||||||||
Портал „