Мислешево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мислешево
Мислешево
— село —
„Свети Йоан Кръстител“
„Свети Йоан Кръстител“
North Macedonia relief location map.jpg
41.1811° с. ш. 20.6992° и. д.
Мислешево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Стружко поле
Надм. височина 680 m
Население (2002) 3507 души
Мислешево в Общомедия

Мислешево или Мишлешево (на македонска литературна норма: Мислешево) е село в Северна Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южната част на Стружкото поле на пътя Струга - Охрид.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Мислешево е българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мишлешево (Michléchovo) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 210 българи.[1]

Според Васил Кънчов в 90-те години Мишлешово има 60 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мишлешево има 700 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мишлешово има 504 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че Мишлешово има 74 къщи и 545 жители, българи. Той отбелязва:

...преди 50-60 години е било чифлик с 20 къщи, но постепенно селяните купували имущества и станало село със собствена земя... Орната земя е добра и може охолно да се препитава населението, но се обработва по старому - икономическото положение е добро. Има неколцина, които отиват в чужбина, на немат никакъв занаят.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 3507 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 2791
албанци 527
турци 28
роми 13
власи 66
сърби 15
бошняци 0
други 67

В селото има църкви „Свети Йоан Кръстител“, „Свети Климент“, „Въведение на Пресвета Богородица“, осветена в 1992 година и по-късно изградена в по-големи размери и осветена на 9 септември 2007 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-165.
  5. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 75.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония