Мислешево
| Мислешево Мислешево | |
|---|---|
| — село — | |
 „Свети Йоан Кръстител“ | |
  Мислешево | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 3507 души (2002) |
| Пощенски код | 6330 |
| Мислешево в Общомедия | |
Мислешево или Мишлешево (на македонска литературна норма: Мислешево) е село в Северна Македония, в Община Струга.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южната част на Стружкото поле на пътя Струга - Охрид.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Мислешево е българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мишлешево (Michléchovo) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 210 българи.[1]
Според Васил Кънчов в 90-те години Мишлешово има 60 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мишлешево има 700 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мишлешово има 504 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че Мишлешово има 74 къщи и 545 жители, българи. Той отбелязва:
| „ | ...преди 50-60 години е било чифлик с 20 къщи, но постепенно селяните купували имущества и станало село със собствена земя... Орната земя е добра и може охолно да се препитава населението, но се обработва постарому - икономическото положение е добро. Има неколцина, които отиват в чужбина, на немат никакъв занаят.[5] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Мислешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 3507 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2791 |
| албанци | 527 |
| турци | 28 |
| роми | 13 |
| власи | 66 |
| сърби | 15 |
| бошняци | 0 |
| други | 67 |
В селото има църкви „Свети Йоан Кръстител“, „Свети Климент“, „Въведение на Пресвета Богородица“, осветена в 1992 година и по-късно изградена в по-големи размери и осветена на 9 септември 2007 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мислешево
Милан Климов Мижимаков, български революционер от ВМОРО.[9]- Вангел Стевов Мижимаков, български революционер от ВМОРО[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-20
- ↑ Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
| ||||||||
Портал „