Драслайца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драслайца
Драслајца
— село —
Драслајца место 25.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2156° с. ш. 20.6792° и. д.
Драслайца
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Стружко поле
Надм. височина 687 m
Население (2002) 778 души
Официален сайт www.draslajca.freeservers.com/index.htm
Драслайца в Общомедия

Драслайца (на македонска литературна норма: Драслајца; на албански: Drasllaica) е село в Северна Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в централната част на Стружкото поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в 1583 година в Обширния описен тефтер на Охридския санджак като Драгославица.

В XIX век Драслайца е село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Драсайца (Draslaïtza) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 112 българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Драслайца има 35 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Драслайца има 340 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драслайца има 360 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 778 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 775
албанци 0
турци 0
роми 1
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

В селото има църкви „Успение Богородично“ и „Света Неделя“, чийто темелен камък е осветен и поставен в май 1992 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Драслайца

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония