Дъбовяни
| Дъбовяни Добовјани | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Дъбовяни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 790 m |
| Население | 475 души (2002) |
| Пощенски код | 6334 |
| Дъбовяни в Общомедия | |
Дъбовяни (изписване до 1945 година: Дѫбовяни; на македонска литературна норма: Добовјани; на албански: Dobovjani) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 12 километра от Струга в северния край на Стружкото поле на левия бряг на Черни Дрин.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Дъбовяни е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Добовяни (Doboviani) е посочено като село с 10 домакинства и 42 жители българи.[1]
Според Васил Кънчов в 90-те години на XIX век Дъбовяни е село в Дримкол с 25 арнаутски къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дъбовяни има 240 жители българи християни и 150 арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дъбовяни е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
В 1961 години жителите на селото са 261. В 1994 година броят им е 424. Според преброяването от 2002 година селото има 168 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 0 |
| албанци | 164 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
До 2004 година селото е част от община Велеща. Землището му е едно от най-малките в страната – само 1 квадратен километър.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дъбовяни
Зехедин Туши (р. 1943), северномакедонски генерал-лейтенант
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 18.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007
| |||||||||||
