Направо към съдържанието

Дъбовяни

Дъбовяни
Добовјани
— село —
41.2528° с. ш. 20.6542° и. д.
Дъбовяни
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областДримкол
Надм. височина790 m
Население475 души (2002)
Пощенски код6334
Дъбовяни в Общомедия

Дъбовяни (изписване до 1945 година: Дѫбовяни; на македонска литературна норма: Добовјани; на албански: Dobovjani) е село в Северна Македония, в община Струга.

Селото е разположено на 12 километра от Струга в северния край на Стружкото поле на левия бряг на Черни Дрин.

В XIX век Дъбовяни е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Добовяни (Doboviani) е посочено като село с 10 домакинства и 42 жители българи.[1]

Според Васил Кънчов в 90-те години на XIX век Дъбовяни е село в Дримкол с 25 арнаутски къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дъбовяни има 240 жители българи християни и 150 арнаути мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дъбовяни е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]

В 1961 години жителите на селото са 261. В 1994 година броят им е 424. Според преброяването от 2002 година селото има 168 жители.[5]

Националност Всичко
северномакедонци 0
албанци 164
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 4

До 2004 година селото е част от община Велеща. Землището му е едно от най-малките в страната – само 1 квадратен километър.

Родени в Дъбовяни
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 18.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007