Гугово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гугово
Βρυτά
— село —
Гугово и Владовското езеро
Гугово и Владовското езеро
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 500 m
Население 451 души (2011 г.)
Гугово в Общомедия

Гугово (на гръцки: Βρυτά, Врита, до 1926 година Γκούγκοβον, Гуговон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 15 километра западно от демовия център Воден (Едеса) и на 2 km северно от пътя Воден - Лерин, на надморска височина от 500 m в склоновете на планината Нидже (Ворас). Край селото са изворите на река Вода.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на ΧΙΧ век Гугово е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Гугово като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гугово (Gougovo) е посочено като село във Воденска каза с 15 къщи и 64 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Гугово живеят 260 жители българи.[5]

Селото е чисто екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гугово (Gougovo) има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Гугово остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гугово има 45 къщи славяни християни.[7]

В 1926 година селото е прекръстено на Врита. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години са заселени 10 семейства или 51 души гърци бежанци. В 1928 година Гугово е представено като смесено местно-бежанско с 14 бежански семейства и 61 души бежанци.[8] Бежанците обаче постепенно започват да се изселват от Гугово, като последните бежанци го напускат в 1941 година в началото на германската окупация.[2]

През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана и е установена българска общинска власт.[9] Селото пострадва в Гражданската война (1946 - 1949).[2]

При изграждането на Владовското езеро, от гуговци е експроприирана най-добрата земя. Селяните произвеждат жито, царевица и овошки. Частично е развито и скотовъдството.[10]

Реклама на Иван Христов от Гугово и Георги Васил от Воден, емигранти в Батъл Крийк, Мичиган, в Българо-американския алманах, 1920 г.
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 280[2] 259[2] 523[2] 556[2] 466[10] 564[10] 514[10] 526[10] 506 451

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  10. а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 48. (на македонска литературна норма)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония