Нисия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Воден. За селото в дем Александрия вижте Ниси (дем Александрия). За селото в дем Гревена вижте Ниси (дем Гревена).

Нисия
Νησί
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 489 m
Население 415 души (2001)

Нисия или Ниси (на гръцки: Νησί, Ниси) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 415 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 8 километра северозападно от демовия център Воден (Едеса), в склоновете на планината Нидже (Ворас).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1741 година южно от селото е построена възрожденската църква „Рождество Богородично“, която в 1969 година е обявена за паметник на културата.[1]

В XIX век Нисия е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииНиссие като българско село.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нисия (Nissia) е посочено като село във Воденска каза с 45 къщи и 243 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 340 жители българи християни.[4] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нисия (Nissia) има 368 българи екзархисти.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Нисия попада в Гърция.

През Втората световна война в Нисия е установена българска общинска власт. Край селото воденската чета на българската паравоенна организация Охрана разбива андартска чета, като пленява и разстрелва водача ѝ полковник Куцокьорис.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 16 март 2018.
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.156-157.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  7. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония