Направо към съдържанието

Нисия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в дем Воден. За селото в дем Александрия вижте Ниси (дем Александрия). За селото в дем Гревена вижте Ниси (дем Гревена).
Нисия
Νησί
— село —
Гърция
40.8228° с. ш. 21.9324° и. д.
Нисия
Централна Македония
40.8228° с. ш. 21.9324° и. д.
Нисия
Нисия
40.8228° с. ш. 21.9324° и. д.
Нисия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областНидже
Надм. височина520 m
Население332 души (2021 г.)

Нисия или Ниси (на гръцки: Νησί, Ниси) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 8 km северозападно от демовия център Воден (Едеса), на 520 m надморска височина в склоновете на планината Нидже (Ворас).[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1741 година южно от селото е построена възрожденската църква „Рождество Богородично“, която в 1969 година е обявена за паметник на културата.[2]

В XIX век Нисия е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ниссіе като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нисия (Nissia) е посочено като село във Воденска каза с 45 къщи и 243 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Нисия живеят 340 жители българи християни.[5] След Илинденското въстание, през юни 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[6][7] Три месеца по-късно двама суварии (конни стражари) и един свещеник от гръцката митрополия затварят църквата в селото.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нисия (Nissia) има 368 българи екзархисти.[8] Към края на 1908 година църквата в селото е в ръцете на местните гъркомани.[9]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Нисия попада в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нисия (Нисија) има 60 къщи славяни християни.[10]

През Втората световна война в Нисия е установена българска общинска власт. Край селото воденската чета на българската паравоенна организация Охрана разбива андартска чета, като пленява и разстрелва водача ѝ полковник Куцокьорис.[11]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция и много от жителите му бягат в Югославия.[1]

Селяните произвеждат предимно жито, арпаджик, ябълки и череши. В 1956 година най-плодородните им земи са потопени под новосъздаденото Владовско езеро.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Нисия на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Градища[12][13] Γκράντιστα Палюри Παλιοϋρι[14] връх на СЗ от Нисия[12][13]
Аса Баглар[13] Άσά Μπαγλάρ Амбелия Αμπέλια местност на СЗ от Нисия[13]
Попова нива[13] Πόποβα Νίβα Хорафи ту Папа Χωράφι του Παπά[14] връх на СЗ от Нисия[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 353[1] 347[1] 497[1] 607[1] 533[1] 656[1] 510[1] 508[1] 587[1] 415 382

Личности

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 52. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 16 март 2018.
  3. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. ↑ а б Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 103.
  7. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  9. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 226.
  10. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  11. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  12. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  13. ↑ а б в г д е Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-03-15 в Wayback Machine.
  14. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  15. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нисия&oldid=12730621“.