Русилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото във Воденско. За селото в Драмско вижте Ресилово (дем Просечен). За селото в Русия вижте Русилово (Русия).

Русилово
Ξανθόγεια
— село —
Novo Rusilovo Sv. Elijah church.JPG
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 620 m
Население 1 човек (2011 г.)

Русилово (на гръцки: Ξανθόγεια, Ксантогия, до 1926 година Ροσίλοβον, Росиловон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на западно от град Воден (Едеса), на 2 km североизточно от Острово (Арниса), на 620 m метра в планината Нидже (Ворас).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Старо Русилово горе-вдясно

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Русилово като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Русилово (Roussilovo) е посочено като село във Воденска каза с 47 къщи и 190 жители българи.[4] Църквата „Свети Димитър“ датира от 1884 година.[5][6]

В началото на XX век Русилово е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Русилово живеят 250 българи християни.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русилово (Roussilovo) има 360 българи екзархисти.[8]

В 1910 година в селото (Ρουσίλα) има 300 жители екзархисти.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Русилово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Изплатени са 17 имота на жители, които са се изселили в България.[11] Според преброяването от 1913 година Русилово има 148 мъже и 133 жени.[12]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Русилово има 45 къщи славяни християни.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Ксантогия, но старото му име продължава да се използва.[14] В 1927 година селото е отбелязано като чисто местно, без бежански семейства.[12] Селото пострадва през Гражданската война, като част от жителите му емигрират в Югославия. След войната започва миграция към Воден.[2] След 50-те години жителите на Русилово постепенно основават ново селище - Ново Русилово (Неа Ксантогия) на 2 километра от старото, което привлича жителите на селото.[2]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 335[2] 378[2] 478[2] 405[2] 385[2] 261[2] 161[2] 2[2] 2[2] 1[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Воденската чета на Иванчо Христов - Хаджията (трети в средата) през 1907 година, пети е Теофил Димитров (Офил Козаров) от Бозец.[15] а останалите са Вани Къчов, Иван Кръстев от Енидже Вардар и Пандо Ташев от Русилово.
Родени в Русилово
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Василев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина[16]
  • Flag of Greece.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Мирка Гинова (1923 - 1946), гръцка комунистическа партизанка, смятана за народен герой на Югославия.
  • Flag of Bulgaria.svg Нацо Настев, български революционер
  • Flag of Macedonia.svg Ристо Русуленчич, (1883-?) ранен македонист
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Ташев, български революционер от ВМОРО, четник на Иванчо Христов[17]
  • Flag of Greece.svg Шули Шияка (? – 1944), гръцка комунистка[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 57. (на македонска литературна норма)
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 - 159.
  5. Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία[неработеща препратка]
  6. Γκότση, Ευδοξία. Οι αύλιοι χώροι εκκλησιών της Νάουσας. Δράμα, Τ.Ε.Ι. Καβάλας. Σχολή Τεχνολογίας Γεωπονίας και Τεχνολογίας Τροφίμων. Τμήμα Αρχιτεκτονικής Τοπίου, 2011. σ. 37.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  9. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111 и 875.
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  12. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен 16 декември 2012 
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  14. www.edessacity.gr
  15. Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр.157.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
  17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  18. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония