Русилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото във Воденско. За селото в Драмско вижте Ресилово (дем Просечен). За селото в Русия вижте Русилово (Русия).

Русилово
Ξανθόγεια
— село —
Novo Rusilovo Sv. Elijah church.JPG
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 649 m
Население (2001) 2 души

Русилово (на гръцки: Ξανθόγεια, Ксантогия, до 1926 година Ροσίλοβον, Росиловон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на западно от град Воден (Едеса) и на около 60 километра източно от Лерин (Флорина) в планината Нидже (Ворас), северно от Островското езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Русилово като българско село.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Русилово (Roussilovo) е посочено като село във Воденска каза с 47 къщи и 190 жители българи.[3] Църквата „Свети Димитър“ датира от 1884 година.[4][5]

Изглед към Старо Русилово горе-вдясно.

В началото на XX век Русилово е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 250 българи християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русилово (Roussilovo) има 360 българи екзархисти.[7]

В 1910 година в селото (Ρουσίλα) има 300 жители екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Русилово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Изплатени са 17 имота на жители, които са се изселили в България.[10] Според преброяването от 1913 година Русилово има 148 мъже и 133 жени.[11]

В 1920 Русилово е посочено с 45 къщи на християни славяни.[12] В 1926 година селото е прекръстено на Ксантогия, но старото му име продължава да се използва.[13] В 1927 година селото е отбелязано като чисто местно, без бежански семейства.[11] Селото пострадва през Гражданската война, като част от жителите му емигрират в Югославия. След войната започва миграция към Воден.[14] След 50-те години жителите на Русилово постепенно основават ново селище - Ново Русилово (Неа Ксантогия) на 2 километра от старото. В 2001 година Русилово има 2, а Ново Русилово – 114 жители.

Преброявания
  • 1913 – 340 души
  • 1920 – 335 души
  • 1928 – 378 души
  • 1940 – 478 души
  • 1951 – 405 души
  • 1961 – 385 души
  • 1971 – 261 души
  • 1981 – ?
  • 1991 – ?

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Воденската чета на Иванчо Христов - Хаджията (трети в средата) през 1907 година, пети е Теофил Димитров (Офил Козаров) от Бозец.[15], а останалите са Вани Къчов, Иван Кръстев от Енидже Вардар и Пандо Ташев от Русилово.
Родени в Русилово
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Василев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина[16]
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Мирка Гинова (1923 - 1946), гръцка комунистическа партизанка, смятана за народен герой на Югославия.
  • Flag of Bulgaria.svg Нацо Настев, български революционер
  • Flag of North Macedonia.svg Ристо Русуленчич, (1883-?) ранен македонист
  • Flag of Greece.svg Шули Шияка (? – 1944), гръцка комунистка[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ροσίλοβον -- Ξανθόγεια
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158 - 159.
  4. Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία
  5. Γκότση, Ευδοξία. Οι αύλιοι χώροι εκκλησιών της Νάουσας. Δράμα, Τ.Ε.Ι. Καβάλας. Σχολή Τεχνολογίας Γεωπονίας και Τεχνολογίας Τροφίμων. Τμήμα Αρχιτεκτονικής Τοπίου, 2011. σ. 37.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1902, стр. 149.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190 – 191.
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 111 и 875.
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  11. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  12. Милојевић, Боровоје. Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  13. www.edessacity.gr
  14. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  15. Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр.157.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 111.
  17. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009


     Портал „Македония“         Портал „Македония