Ослово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ослово
Παναγίτσα
— село —
Експонати от Етнографския музей в Ослово
Експонати от Етнографския музей в Ослово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 651 m
Население 730 души (2001)

Ослово или Ослой (на гръцки: Παναγίτσα, Панагица, до 1926 година Όσλοβο, Ослово[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония с 349 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра западно от град Воден (Едеса) и на около 60 километра източно от Лерин (Флорина) в планината Нидже (Ворас), северно от Островското езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория и античност[редактиране | редактиране на кода]

Западно от Ослово в посока към Жерви е разкрито Ословското праисторическо селище, обитавано от бронзовата до елинистическата епоха.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ослово като българско село.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ослой (Osloy) е посочено като село с 55 домакинства и 96 жители българи и 115 помаци.[4]

В началото на XX век Ослово е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ослой (Ослави) живеят 50 българи християни и 1100 турци.[5] Цялото християнско население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ослово (Oslovo) има 16 българи екзархисти.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското му население се изселва и на негово място в 1922 година са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. Понтийците носят със себе си иконите и църковната утвар от XV–XVI век, които днес са в църквата „Успение Богородично“.[7]

В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 180 бежански семейства и 761 души бежанци.[8] В 1926 година селото е прекръстено на Панагица. В селото има етнографски музей.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Македония“         Портал „Македония