Ослово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ослово
Παναγίτσα
— село —
Експонати от Етнографския музей в Ослово
Експонати от Етнографския музей в Ослово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 720 m
Население 682 души (2011 г.)

Ослово или Ослой (на гръцки: Παναγίτσα, Панагица, до 1926 година Όσλοβο, Ослово[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 720 m надморска височина, на 20 km западно от град Воден (Едеса) и на около 5 km северно от Острово.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория и античност[редактиране | редактиране на кода]

Западно от Ослово в посока към Жерви е разкрито Ословското праисторическо селище, обитавано от бронзовата до елинистическата епоха.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ослово като българско село.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ослой (Osloy) е посочено като село с 55 домакинства и 96 жители българи и 115 помаци.[5]

В началото на XX век Ослово е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ослой (Ослави) живеят 50 българи християни и 1100 турци.[6] Цялото християнско население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ослово (Oslovo) има 16 българи екзархисти.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ослово има 350 къщи турци.[8] Последните българи от селото се изселват в Жерви.[2]

Турското му население се изселва по силата на Лозанската конвенция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. Понтийците носят със себе си иконите и църковната утвар от XV–XVI век, които днес са в църквата „Успение Богородично“.[9]

В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 180 бежански семейства и 761 души бежанци.[10] В 1926 година селото е прекръстено на Панагица.[2] В селото има етнографски музей.

В землището на Ослово, на север от селото, са били разположени каракачанските колибарски селища Колиби на Янкула, северно от Ослово, и Колиби на Нана на 5 km от първото. В преброяването от 1940 година Корибите на Янкула имат 129 жители - всички каракачани. В януари 1944 година и двете колибарски селища са изгорени от германските войски.[11]

Селото е сравнително бедно и населението му мигрира към градските центрове. Произвежда се жито, развито е и овощарството и скотовъдстовото.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1327[2] 1274[2] 682[2] 912[2] 965[2] 743[2] 644[2] 727[2] 702[2] 730 682

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 54. (на македонска литературна норма)
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/58164/3457/18-12-1997 - ΦΕΚ 1223/Β/31-12-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 5 май 2018.
  4. Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία[неработеща препратка]
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 50. (на македонска литературна норма)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония