Котугери
| Котугери Καισαριανά | |
| — село — | |
  Котугери  Котугери  Котугери | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 140 m |
| Население | 76 души (2021 г.) |
Котугери (на гръцки: Καισαριανά, Кесариана, до 1926 година Κουτούγερη, Кутугери или Κατούγερη, Катугери[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 8 km южно от демовия център Воден (Едеса), на 140 m надморска височина в западната част на Солунското поле.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Водане за 1619-1620 година селото е отбелязано като Котугьори, с 33 ханета (домакинства).[3]
В края на XIX век Котугери е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Котуери (Cotouyéry) е посочено като село във Воденска каза с 12 къщи и 56 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Котугери живеят 60 жители българи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Катугери (Katougueri) има 48 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Котугери остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Катуджер (Катуђер) има 6 къщи славяни християни.[7]
В селото в 1924 година са заселени гърци бежанци и българското му население бяга в Яворани.[2] В 1926 година селото е прекръстено на Кесариана.[2] В 1928 година Котугери е представено като чисто бежанско с 38 бежански семейства и 134 души бежанци.[8]
Селото е бедно. Произвежда предимно жито и овошки – праскови и ябълки.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 44[2] | 18[2] | 113[9] | 140[9] | 94[9] | 123[9] | 116[9] | 91[9] | 99[9] | 116 | 81 | 76 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 50. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 269 (превод Ст. Андреев).
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 51. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||
