Техово (дем Воден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Теово (община Чашка).

Техово
Καρυδιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 580 m
Население 387 души (2011 г.)
Телефонен код 23810

Техово или Теово, произнасяно и като Тейво, (на гръцки: Καρυδιά, Каридия, до 1926 година Τέχοβο, Техово, катаревуса: Τέχοβον, Теховон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 13 километра северозападно от Воден (Едеса), на 580 m надморска височина в подножието на планината Нидже (Ворас).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водене (Воден) от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Техова с 81 джизие ханета (домакинства).[3]

Външната църква „Света Петка“ е отпреди 1817 година, а „Свети Георги“ в центъра е отпреди 1850 година.[4]

По време на Негушкото въстание в 1822 година 25 теховчани заедно с 40 държиловчани под командването на Йоанис Папарескас осигуряват изтеглянето на жените и децата от Негуш.[5]

В края на XIX век Техово е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Теховон (Téchovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Техово (Téhovo) е посочено като селище в каза Водина със 187 домакинства, като жителите му са 880 българи.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Теово живеят 604 българи.[8] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Теово има 280 българи екзархисти и 440 патриаршисти гъркомани.[9] През 1908 година в селото се открива българско училище.[10] В 1909 година по желание на гръцкия владика Стефан воденският каймакамин разпорежда да се затвори българското училище.[11]

По време на Балканската война 2 души от Техово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1913 година местните жители са подложени на асимилационен натиск от страна на гръцките власти.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Техово има 100 къщи славяни християни.[13]

В 1926 година селото е прекръстено на Каридия, в превод Орехово.[2][14] През 30-те години всички жители независимо от възрастта си са задължени да учат гръцки език, а за употребяване дори на една българска дума са принуждавани да пият рициново масло.[15] През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[16]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949). Много ог жителите му загиват, а част емигрират в Югославия. През зимата на 1947 година населението е евакуирано от властите във Воден и във Владово. След нормализацията на положението, селото е обновено.[2] След средата на XX век се засилва емиграцията на жителите на селото във Воден и в чужбина.[2]

Главни продукти на селото са орехи, череши и жито, а частично е развито и скотовъдството.[2]

Разрушената статуя на капитан Аграс в Техово

През 1962 година на главния площад на Техово са издигнати паметници на гръцките андарти капитан Антониос Мингас и капитан Аграс (Телос Агапинос), обесени през 1907 година от чета на ВМОРО на пътя между Владово (днес Аграс) и Техово. Бюстът на капитан Аграс е периодично разрушаван от местното население.[17] През 2008 година статуите на Антонис Мингас и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители.[18]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 517[2] 512[2] 525[2] 708[2] 509[2] 603[2] 552[2] 560[2] 498[2] 893 387

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Техово
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Петров Паришков (1922 – ?), член на ЕПОН от 1942 г., куриер между селата Родиво, Саракиново, Техово, Кронцелево, войник на ДАГ (1947 – 1949), завършва военно училище в Преспа, сапьор в дружината на Гарефи, тежко ранен в 1949 година е изпратен на лечение в България, установява се във Варна, оставя спомени[19]
  • Flag of Greece.svg Евангелос Вирозис (Ευάγγελος Βυρώζης), гръцки андартски деец, четник[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Т. Фудулов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[21]
  • Flag of Greece.svg Костас Стафидас (Κώστας Σταφίδας), гъркомански андарт,[22] агент от втори клас, куриер и водач на четите на Карапанос, Мазаракис, Воланис, Гарефис, Караманолис и Спиромилиос[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Леко Гьошев, деец на ВМОРО, войвода във Воденско през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кушев (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Шаламанов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[25]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 58. (на македонска литературна норма)
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 270.
  4. Καρυδιά Έδεσσας ... στις πλαγιές του Καϊμάκτσαλάν. // Edessa city of waters. Посетен на 2 юни 2021 г. (на гръцки)
  5. Η επανάστασις και καταστροφή της Ναούσης, Νικόλαος Γ. Φιλιππίδης, Αθήνα 1881, Εκδόσεις Αδελφών Βαρβαρρήγου, σελ. 60
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  10. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, стр. 95.
  11. Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 2.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  14. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 203-204.
  16. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. „Καπετάν Άγρας: Μισοκρυμμένη αλήθεια“, архив на оригинала от 16 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100216141142/http://www.bulgarmak.org/agras.htm, посетен 16 февруари 2010 
  18. Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
  19. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 325. Посетен на 3 септември 2015.
  20. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 747.
  22. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония