Техово (дем Воден)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Теово (Община Чашка).
|
Техово Καρυδιά |
|
|---|---|
| — село — | |
  Техово  Техово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Нидже |
| Надм. височина | 703 m |
| Население | 893 души (2001) |
| Пощенски код | 582 00 |
| Телефонен код | 23810 |
Техово или Теово, произнасяно и като Тейво, (на гръцки: Καρυδιά, Каридия, до 1926 година Τέχοβο, Техово, катаревуса: Τέχοβον, Теховон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония с 893 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 12 километра северозападно от Воден (Едеса) в подножието на планината Нидже (Ворас).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водене (Воден) от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Техова с 81 джизие ханета (домакинства).[2]
По време на Негушкото въстание в 1822 година 25 теховчани заедно с 40 държиловчани под командването на Йоанис Папарескас осигуряват изтеглянето на жените и децата от Негуш.[3]
В края на XIX век Техово е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Теховон (Téchovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Техово (Téhovo) е посочено като селище в каза Водина със 187 домакинства, като жителите му са 880 българи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Теово живеят 604 българи.[6] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Теово има 280 българи екзархисти и 440 патриаршисти гъркомани.[7] През 1908 година в селото се открива българско училище.[8] В 1909 година по желание на гръцкия владика Стефан воденският каймакамин разпорежда да се затвори българското училище.[9]
По време на Балканската война 2 души от Техово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1913 година местните жители са подложени на асимилационен натиск от страна на гръцките власти. В 1926 година селото е прекръстено на Каридия.[11] През 30-те години всички жители независимо от възрастта си са задължени да учат гръцки език, а за употребяване дори на една българска дума са принуждавани да пият рициново масло.[12] През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[13]Селото пострадва значително по време на Гръцката гражданска война и голяма част от жителите му бяга в Югославия и другите социалистически страни.
След средата на XX век се засилва емиграцията на жителите на селото в Германия.
През 1962 година на главния площад на Техово са издигнати паметници на гръцките андарти капитан Антониос Мингас и капитан Аграс (Телос Агапинос), обесени през 1907 година от чета на ВМОРО на пътя между Владово (днес Аграс) и Техово. Бюстът на капитан Аграс е периодично разрушаван от местното население.[14] През 2008 година статуите на Антонис Мингас и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители[15][16].
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 550 души
- 1920 – 512 души
- 1928 – 535 души
- 1940 – 708 души
- 1951 – 509 души
- 1961 – 603 души
- 1971 – 552 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Техово
Димитър Петров Паришков (1922 – ?), член на ЕПОН от 1942 г., куриер между селата Родиво, Саракиново, Техово, Кронцелево, войник на ДАГ (1947 – 1949), завършва военно училище в Преспа, сапьор в дружината на Гарефи, тежко ранен в 1949 година е изпратен на лечение в България, установява се във Варна, оставя спомени[17]
Евангелос Вурозис (Ευάγγελος Βυρώζης), гръцки андартски деец, четник[18]- Иван Т. Фудулов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[19]
- Костас Стафидас (Κώστας Σταφίδας), гъркомански андарт[20], агент от втори клас, куриер и водач на четите на Карапанос, Мазаракис, Воланис, Гарефис, Караманолис и Спиромилиос[18]
- Леко Гьошев, деец на ВМОРО, войвода във Воденско през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[21]
- Христо Кушев (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[22]
- Христо Шаламанов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[23]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Страница за Техово
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Диалектни текстове от Техово в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 203 - 204.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τέχοβο -- Καρυδιά
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 270.
- ↑ Η επανάστασις και καταστροφή της Ναούσης, Νικόλαος Γ. Φιλιππίδης, Αθήνα 1881, Εκδόσεις Αδελφών Βαρβαρρήγου, σελ. 60
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 156-157.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 149.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, стр. 95.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 203-204.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Καπετάν Άγρας: Μισοκρυμμένη αλήθεια
- ↑ Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
- ↑ Busts of Greek Macedonian Fighters vandalised in Edessa, Youtube
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 325. Посетен на 3 септември 2015.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 747.
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
| |||||||||||||||||
Портал „