Техово (дем Воден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Теово (Община Чашка).

Техово
Καρυδιά
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 703 m
Население (2001) 893 души
Пощенски код 582 00
Телефонен код 23810

Техово или Теово, произнасяно и като Тейво, (на гръцки: Καρυδιά, Каридия, до 1926 година Τέχοβο, Техово, катаревуса: Τέχοβον, Теховон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония с 893 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 12 километра северозападно от Воден (Едеса) в подножието на планината Нидже (Ворас).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водене (Воден) от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Техова с 81 джизие ханета (домакинства).[2]

По време на Негушкото въстание в 1822 година 25 теховчани заедно с 40 държиловчани под командването на Йоанис Папарескас осигуряват изтеглянето на жените и децата от Негуш.[3]

В края на 19 век Техово е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Теховон (Téchovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Техово (Téhovo) е посочено като селище в каза Водина със 187 домакинства, като жителите му са 880 българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Теово живеят 604 българи.[6] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Теово има 280 българи екзархисти и 440 патриаршисти гъркомани.[7] През 1908 година в селото се открива българско училище.[8] В 1909 година по желание на гръцкия владика Стефан воденският каймакамин разпорежда да се затвори българското училище.[9]

По време на Балканската война 2 души от Техово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1913 година местните жители са подложени на асимилационен натиск от страна на гръцките власти. В 1926 година селото е прекръстено на Каридия.[11] През 30-те години всички жители независимо от възрастта си са задължени да учат гръцки език, а за употребяване дори на една българска дума са принуждавани да пият рициново масло.[12] През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[13]Селото пострадва значително по време на Гръцката гражданска война и голяма част от жителите му бяга в Югославия и другите социалистически страни.

След средата на 20 век се засилва емиграцията на жителите на селото в Германия.

Разрушената статуя на капитан Аграс в Техово.

През 1962 година на главния площад на Техово са издигнати паметници на гръцките андарти капитан Антониос Мингас и капитан Аграс (Телос Агапинос), обесени през 1907 година от чета на ВМОРО на пътя между Владово (днес Аграс) и Техово. Бюстът на капитан Аграс е периодично разрушаван от местното население.[14] През 2008 година статуите на Антонис Мингас и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители[15][16].

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 550 души
  • 1920 - 512 души
  • 1928 - 535 души
  • 1940 - 708 души
  • 1951 - 509 души
  • 1961 - 603 души
  • 1971 - 552 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Техово
  • България Димитър Петров Паришков (1922 - ?), член на ЕПОН от 1942 г., куриер между селата Родиво, Саракиново, Техово, Кронцелево, войник на ДАГ (1947 - 1949), завършва военно училище в Преспа, сапьор в дружината на Гарефи, тежко ранен в 1949 година е изпратен на лечение в България, установява се във Варна, оставя спомени[17]
  • Гърция Евангелос Вурозис (Ευάγγελος Βυρώζης), гръцки андартски деец, четник[18]
  • България Иван Т. Фудулов (1880 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[19]
  • Гърция Костас Стафидас (Κώστας Σταφίδας), гъркомански андарт[20], агент от втори клас, куриер и водач на четите на Карапанос, Мазаракис, Воланис, Гарефис, Караманолис и Спиромилиос[18]
  • България Леко Гьошев, деец на ВМОРО, войвода във Воденско през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[21]
  • България Христо Кушев (1865 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[22]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τέχοβο -- Καρυδιά
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 270.
  3. Η επανάστασις και καταστροφή της Ναούσης, Νικόλαος Γ. Φιλιππίδης, Αθήνα 1881, Εκδόσεις Αδελφών Βαρβαρρήγου, σελ. 60
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 156-157.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1902, стр. 149.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
  8. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, стр. 95.
  9. Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 2.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 203-204.
  13. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  14. Καπετάν Άγρας: Μισοκρυμμένη αλήθεια
  15. Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, http://kostasxan.blogspot.com
  16. Busts of Greek Macedonian Fighters vandalised in Edessa, Youtube
  17. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 325. Посетен на 2015-09-03.
  18. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 128.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 747.
  20. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.


     Портал „Македония“         Портал „Македония