Димитър Хлебаров (революционер)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Хлебаров.
Димитър Хлебаров
български революционер
Роден
Починал
не по-рано от 1911 г.
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
Подпис

Димитър (Димитри) Хлебаров (изписване до 1945 година: Хлѣбаровъ) е български общественик, просветен деец, търговец и книжар от Македония, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Българското тайно революционно братство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хлебаров е роден на 26 (14) септември 1872 година в град Воден, тогава в Османската империя, днес Едеса, Гърция, но произхожда от близкото село Техово, днес Каридия.[1] Завръшва в 1892 година с четвъртия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2]

Към есента на 1895 година Хлебаров е в родния си град Воден, където членува в местния комитет на новообразуваната ВМОРО и като такъв участва в разпространяването на организацията.[3][4] Но, в 1897 година влиза в тогава основаното в Солун Българско тайно революционно братство и е част от ръководството му. В 1900 година братството се претопява във ВМОРО.[5]

Хлебаров работи като български учител в Солун. Към 1895 и 1897 година учителства в началното училище за момчета и момичета в махалата „Свети Танас“,[6][7] което към 1901 година е образцово първоначално училище.[8] Това училище се намира в същото тогава новопостроено здание с българската девическа гимназия. Както пише Царевна Миладинова, в него учат стотици българчета, а всяка неделя се провеждат конференции за всички учители и учителки от българските първоначални училища в града.[9] Хлебаров има малка частна книжарница, която се намира при девическата гимназия.[10][11] Той снабдява Кирил Пърличев и други във Воден с календарчета и песнопойки, които те купуват и разпространяват в града и по селата.[12] Той е познат и с Димитър Мирчев, учител в девическата гимназия, на когото помага в анализ на материали за воденския говор, който Мирчев преточва в статия обявена в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина в 1901 година.[8][1]

Хлебаров е бил в затвора повече пъти. В Солунската афера, избухнала в януари 1901 година, осъден е на една година за разпространение на забранени от цензурата книги.[13] Лежи в солунския затвор Еди куле, където подписва прошение от арестуваните в аферата до солунския валия за подобряване на условията в затвора. По време на Солунските атентати в април 1903 година отново е арестуван заедно с брат му.[14][15] В 1904 година е арестуван за железопътния динамитен атентат от 4 юни, като властите го подозират, че е участвал в атентата, защото този ден получава от София сандък с книги и учебници.[16]

Хлебаров е част от обществено-културната организация от времето на Хуриета Българска матица, основана в 1909 година, която активно популяризира. На 15 (2) август 1909 година той държи реч на основаването на клона на организацията в родния му Воден. Както пренася вестника „Отечество“, след речта на Хлебаров „на достѫпенъ за народа езикъ“, в клона се записват 30 членове.[17] През великденските праздници в 1911 година заедно с други видни солунски българи участва на среща в централното училище на която Панчо Дорев представя идеята да се основа „нова политическа партия, която да спасява българитѣ и да смирява турцитѣ“. Участниците на срещата приемат по принцип идеята на Дорев, но не се стига до нейната реализация.[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Думевъ, В. Воденскиятъ говоръ // Македонски прегледъ. Година XIII, книга 3. 1943. с. 30.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
  3. ↑ 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, ВЕДА – МЖ, 1999. с. 12.
  4. ↑ Татарчев, Христо. Д-р Христо Татарчев : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1989. с. 34.
  5. ↑ Ангелов, Ангелчо. Тајното бугарско револуционерно братство (магистерска теза). Скопје, 2014. с. 78.
  6. ↑ Сведения за българските училища в Солун за 1895 г. // solunbg.org. Посетен на 2023-11-30.
  7. ↑ Сведения за българските училища в Солун за 1897 г. // solunbg.org. Посетен на 2023-11-30.
  8. ↑ а б Мирчевъ, Д. Бѣлѣжки по кукушко-воденския говоръ // Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина. Книга XVIII. 1901. с. 429.
  9. ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Изъ българското минало. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 98. Посетен на 2023-11-30.
  10. ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Изъ българското минало. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 174. Посетен на 2023-30-11.
  11. ↑ Димитровъ, Лазаръ. Учителствуването ми въ Гумендже и интернирането ми въ родното село // Илюстрация Илиндень. Година XV, книга 4 (144). 1943. с. 14.
  12. ↑ 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, ВЕДА – МЖ, 1999. с. 14.
  13. ↑ Ѓорѓиев, Ванчо. Македонското револуционерно националноослободително движење во Солунскиот вилает (1893-1903) (докторска дисертација). Скопје, 2001. с. 367, 383.
  14. ↑ Ползите и вредите от Солунските атентати // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 2023-11-30.
  15. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 266.
  16. ↑ ЦДА, ф. 1932К, оп. 1, а.е. 227
  17. ↑ Българската Матица въ Воденъ // Отечество Година I. Брой 48. 5 августъ 1909. с. 4.
  18. ↑ Доревъ, Панчо. Външна политика и причини на нашитѣ катастрофи. София, Печатница „Родопи“ на Т. Клисаровъ, 1924. с. 19 – 20. Посетен на 30-11-2023.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Хлебаров_(революционер)&oldid=12162626“.