Негушко въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Негушко въстание
Гръцка война за независимост
War Memorial in Naoussa, Imathia, Greece.jpg
Паметникът на загиналите негушанки
Информация
Период 19 февруари – 18 април 1822 г.
Място Негуш и Негушко, Османска империя
Резултат потушаване на въстанието
Воюващи страни
Naoussa, Macedonia Revolution flag 1822.JPG християнски бунтовници Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Ангел Гацо
Анастасиос Каратасос
Мехмед Емин паша
Сили
неизвестно 40 000
Жертви и загуби
няколко хиляди неизвестни

Негушкото въстание (на гръцки: Επανάσταση της Νάουσας) е въоръжен бунт срещу османската власт, част от Гръцката война за независимост, избухнал през февруари 1822 година в богатия македонски град Негуш. Бунтът е под ръководството на Ангел Гацо от воденското село Саракиново, Анастасиос Каратасос от берското село Добра (Доврас) и негушанина Логотет Заферакис Теодосиу. На Православна неделя 19 февруари в църквата „Свети Димитър“ в Негуш е издигнато бунтовническото знаме – бяло знаме със Свети Георги. Градът и около 100 околни християнски гръцки и български села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците разбиват 4000 турска армия под командването на Кехая бей, атакуват Бер, но са отблъснати.

Негушкото революционно знаме

Но на 18 април същата година Мехмед Емин паша, известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и башибозук завзема града след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Един отряд, начело с Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата, но другият лидер на въстанието Заферакис загива. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Турците вилнеят в града пет дни. Стените му са разрушени и той е изоставен. Около 120 околни гръцки и български села са опожарени – някои от тях, като Добра изчезват завинаги, а други като Държилово променят етническия си състав.

Османска заповед, свързана с действията по потушаването на Негушкото въстание

В 1955 година на Негуш заедно с Месолонги, Сули и Аркади, е дадено почетното прозвище „град герой“.[1]

Анастасиос (Тасос) Каратасос един от водачите на Негушкото въстание

След потушаването на въстанието в Негуш Гацо и Каратасос с около 1 200 македонци продължават борбата на юг в Гърция – при Месолонги и в Пелопонес.

Балканските историографии за Негушкото въстание[редактиране | редактиране на кода]

  • Гръцката историография разглежда Негушкото въстание като неразделна част от Гръцката революция, дело на македонските гърци, елинофони, „славофони“ и „влахофони“ (вижте гъркомани).
  • Българската историография също смята въстанието за част от Гръцката революция, но подчертава българския произход на един от водачите на въстанието – Ангел Гацо.[2]
  • Новата историография в Република Македония смята въстанието за „първото македонско въстание“ и разглежда и Гацо и Анастасиос Каратасос, наричан Атанас или Тасе Каратасе, като „етнически македонци“.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Το Ολοκαύτωμα της Νάουσας. // Νάουσα – Επίσημος ιστοχώρος του Δήμου Νάουσας Ημαθίας. Посетен на 2016-02-23.
  2. „История на България. Българско възраждане XVIII – средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.
  3. Stefov, Risto. History of the Macedonian People From Ancient times to the Present. Toronto, Canada, 2015. с. 290.
     Портал „Македония“         Портал „Македония