Димитриос Каратасос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитриос Каратасос
гръцки революционер
Димитриос Каратасос 
Роден: 1798 г.
Починал: 1861 г. (63 г.)

Димитриос (Цамис) Каратасос (на гръцки: Δημήτριος (Τσάμης) Καρατάσος) е гръцки революционер, арматол и участник в Гръцката война за независимост. След войната Каратасос неуморно планира въстания, ръководи Халкидическото въстание от 1854 година и е сред революционерите, осъзнали необходимостта от обединение на силите на всички балкански народи за постигане на освобождение от османска власт.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитриос Каратасос

Димитриос Каратасос е роден в 1798 година в Дихалеври, Османската империя, днес развалините на селото се намират в землището на село Хоропан, Гърция.[2] Баща му Анастасиос Каратасос е виден революционер. Димитриос участва в Гръцката война на независимост от 1821 година като действа в района около Негуш заедно с баща си, където обявява началото на революцията. След разгрома на Негушкото въстание Димитриос Каратасос взима участие в сраженията в Тесалия, Епир и Южна Гърция.[3] В 1826 година участва в битките в Централна Гърция с Анастасиос Химевтос и Ангел Гацо.

В 1835 години Каратасос създава база на Северните Споради, откъдето прави чести рейдове на Халкидики и поддържа активна преписка с халкидически дейци.[4] При избухването на Кримската война, Каратасос решава, че времето за въстание е дошло, и в края на март 1854 година начело с 500 бойци и 10 кораба тръгва от Евбея и на 6 април акостира на Касандра в залива Каламици. Планът е да се придвижи на север към Солун успоредно с тесалийските въстанници. Обявен за главнокомандващ на Македония, Каратасос освобождава Сикия, Партенонас, Никити и на 10/22 април Агиос Николаос, навсякъде посрещнат с огромен ентусиазъм от населението. След Великден се насочва към Ормилия.[5]

Турците незабавно мобилизират сили от Солун и се обръщат за съдействие към френския консул Луи дьо Морнар и французите изпращат военния си кораб „Льо Ерон“ в Атонския залив. На 24 април капитан Льо Бег смята, че въстанниците са просто пирати, дава им един час да се оттеглят и след това открива стрелба по корабите им, причинявайки големи щети.[5] Участието и на френския боен кораб убива ентусиазма на местното население.[6] А османците докарват башибозук в Ормилия. Каратасос праща Манолис Веракас в Йерисос и Мадемохорията, за да събере подкрепления и да настъпи към Рендина и Галатища. Каратасос пише и на монасите в Атон и на Стерьос Хайтас за помощ.[5]

Паметник на Каратасос в Солун

На 13/25 април Каратасос изпраща А. Влахомихалис с 50 души и капитан Георгис да заемат позиции между Ормилия и Полигирос и в същия ден влиза в Полигирос, откъдето постъпват много доброволци, след което отбива турска атака при хълма Кавролакас край Галатища.[5] На следния ден 14/26 април се сблъсква с турците при Ормилия, но не успява да превземе градеца, а въпреки повторните молби от Атон не идва помощ. Въстаниците се оттеглят към Атон и на 17/29 април се сражават с 300 души нередовна войска при Псекудия между Агиос Мамас и Ормилия, а три дни по-късно са изненадани от турска контраатака. Достигат до Кумица на Атон, където се съединяват с дошлия от Полигирос Влахомихалис.[7]

Каратасос на гръцка пощенска марка

На 20 април/2 май жителите на Полигирос изпращат 30-членна делегация от първенци да посрещне Хасан ага и Махмуд бей начело на османските части. За ужас на европейските консули, стремящи се да умиротворят региона, 27 души от делегацията са заклани на място. Следва разрушение на града и на Сикия, Партенонас, Никити и Агиос Николаос. Под европейски натиск валията в Солун нарежда на османските части да се приберат в Солун.[7]

Каратасос продължава безплодна кореспонденция с атонските монаси. Накрая самият той отива в Кария, но заварва селището изовставено, тъй като всички монаси са избягали в Кутлумуш. Каратасос иска да му бъдат предадени каймакама и малкото турци на Атон, но монасите отказват.[7] Каратасос успява да привлече някои монаси и миряни, както и да се сдобие с провизии. Обезпокоени от събитията, при появата на османския параход „Персуд“, начело със сераскера Хаджи Таир бей в пристанището Дафни, атонските монаси се обръщат към османския генерал с молба да ги защити от революционерите. Турците разполагат гарнизон в Кария.[8][9]

Боят на 16/28 май при Кумица е последният на полуострова. Въстаниците на Каратасос са принудени да се оттеглят към Мегали Вигла с тежки загуби. В Атина междувременно се променя политическата ситуация - създава се окупационно министерство и всички бунтовници са призовани да се приберат в Гърция. Османците от своя страна предоставят всеобща амнистия под натиск на европейските сили. На 13 юни, с посредничеството на консулите, въстаниците са приети въоръжени на борда на френския военен кораб „Льо Солон“ под командването на барон Русен, напускат Атон и са откарани в гръцкото пристанище Халкида. Хаджи Таир с армията си напуска Атон.[10][9]

След въстанието става адютант на Отон I.[11] В 1860 година планира ново въстание, този път с център Солун.[12]

Каратасос умира в 1861 година в Белград.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 29.
  2. Στενήμαχος
  3. Εγκυκλοπαίδεια Papyros - Larousse - Britannica
  4. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 25, 29.
  5. а б в г Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 30.
  6. Βακαλόπουλος, Κωνσταντήνος Α. Επίτομη Ιστορία της Μακεδονίας. Τουρκοκρατία, Κυριακίδη, Θεσσαλονίκη, 1988, 116.
  7. а б в Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 31.
  8. Βακαλόπουλος, Κωνσταντήνος Α. Επίτομη Ιστορία της Μακεδονίας. Τουρκοκρατία, Κυριακίδη, Θεσσαλονίκη, 1988, 117.
  9. а б Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 32.
  10. Βακαλόπουλος, Κωνσταντήνος Α. Επίτομη Ιστορία της Μακεδονίας. Τουρκοκρατία, Κυριακίδη, Θεσσαλονίκη, 1988, 118.
  11. Βαλκανικές Σπουδές 2, Ίδρυμα μελετών Χερσονήσου του Αίμου, "Why wars widen", Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1976 σελ. 49–50.
  12. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 29.
     Портал „Македония“         Портал „Македония