Ормилия
| Ормилия Ορμύλια | |
 църква в Ормилия | |
  Ормилия  Ормилия  Ормилия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Полигирос |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 632 m |
| Население | 3272 души (2001) |
| Пощенски код | 630 71 |
| Телефонен код | 2371 |
| Ормилия в Общомедия | |
Ормилия (на гръцки: Ορμύλια) е малка паланка в Егейска Македония, Гърция, част от дем Полигирос в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Ормилия е разположено в южната част на Халкидическия полуостров в западната част на планината Холомонда на 27 километра югоизточно от Полигирос.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Централната църква на Ормилия „Свети Георги“, построена в 1818 година,[1] в 1989 година е обявена за защитен паметник на културата.[2]
В 1844 година руският славист Виктор Григорович посещава Ормилия и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че е „гръцко селище“.[3]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Армилия (Armillia), Касандрийска епархия, живеят 1500 гърци.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Румиля (Румилянъ, Ормиля) живеят 1500 жители гърци християни.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година, по време на Балканската война, в Ормилия влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дзефка[6] или Дзеска | Τζέσκα | Рема | Ρέμα[7] | ре на ЮЗ от Ормилия[6] |
| Гредищ[8] | Γκρεντίστ | Ксеротопос | Ξερότοπος[7] | река на СИ от Ормилия, десен приток на Хаврияс[8] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ормилия
Ангелос Агапитос (1894 – 1958), гръцки военен и политик
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ορμύλια // Περιφερειακή Ενότητα Χαλκιδικής. Архивиран от оригинала на 2014-11-08. Посетен на 8 ноември 2014.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ35/27738/566/9-8-1989 - ΦΕΚ 735/Β/2-10-1989 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-11-08. Посетен на 8 ноември 2014.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 11.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 172.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1081. (на гръцки)
- ↑ а б Χαβρίας ποταμός // Παλαιοχώρι Χαλκιδικής. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||
