Света Анастасия Узорешителница (манастир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Света Анастасия Узорешителница“
Αγίας Αναστασίας της Φαρμακολύτριας
Agia Anastasia Farmakolytria Monastery 01.jpg
Общ изглед от манастира
Местоположение в Полигирос
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Галатища
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия ставропигиален
Изграждане 1522 година
Статут действащ
Сайт www.moniagiasanastasias.gr
„Света Анастасия Узорешителница“ в Общомедия

„Света Анастасия Узорешителница“ или Фармаколитрия (на гръцки: Μονή Αγίας Αναστασίας της Φαρμακολύτριας) е ставропигиален манастир на Вселенската патриаршия в Егейска Македония, Гърция, част от дем Полигирос в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година в манастира има 45 жители.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира в южното подножие на планината Омвриано, разклонение на Хортач, близо до село Василика, Солунско. Това е ставропигиален манастри и е построен в чест на Света Анастасия Узорешителница, мъченичеца, пострадала в 304 година по време на гоненията на император Диоклециан.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Свети Теона Солунски и Света Теофания като ктитори на манастира, мозайка над входа

Според традицията манастирът е основан в 888 година от императрица Теофания, жена на император Лъв VI Философ (866 - 912). Императрицата дарила на манастира честно дърво и зестрата си и оттук и името на съседното селище Василика (тоест Царско). Данни за съществуването на манастира в средновековието обаче няма.[1]

В житието на Теона Солунски от XVIII век, се казва, че монахът, по-късно солунски митрополит, обявен за светец, пристига тук в 1522 година, намира между Василика и Галатища разрушен параклис и построява манастир, в който се заселва заедно със 150 последователи дошли с него от Света гора. Манастирът процъфтява и натрупава огромни недвижими имоти и много зависимости из целия Балкански полуостров и Русия. През втората половина на XVI век достига своя най-голям просперитет и има около 300 монаси. В 1789 година обаче манастирът е унищожен. В 1821 година по време на Гръцкото въстание манастирът изплаща частни търговски кораби да участват в битката в Коронийския залив. Той е унищожен отново заедно с другите села в района по време на потушаването на Халкидическото въстание на 12 юни 1821 година. Възстановен е в 1832 година, но по време на Гръцко въстание в Македония в 1854 година отново е унищожен. В 1898 година в манастира пристига като патриаршески екзарх Прокопий Амфиполски с цел възстановяване на единството и мира в монашеското братство.[1]

Патронните празници на манастира са на 22 декември и 15 август.[2]

В 1995 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.[3]

В манастира са погребани мощите на Яков Костурски,[4][5] които след това са преместени.[6]

Игумени
Име Име Управление Бележка
Апостол Димелис Απόστολος Διμέλης 1960 - октомври 1985 презвитер, от 21 ноември 1973 г. евменийски епископ, от 15 ноември 1977 г. илиуполски и тирски митрополит, по-късно родоски м.
Апостол Вулгарис Απόστολος Βούλγαρης 3 ноември 1985 милетски епископ, от 15 януари 1990 г. милетски митрополит

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Μονή Αγίας Αναστασίας Φαρμακολύτριας. // Halkidiki Travelguide. Посетен на 17 ноември 2020 г.
  2. а б Τσιάπαλη, Μαρίζα, Νικόλαος Μερτζιμέκης. Μονή Αγίας Αναστασίας Φαρμακολύτριας. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  3. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ35/528/14/7-1-1981 - ΦΕΚ 65/Β/30-1-1981. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 5 ноември 2014.
  4. Св. преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий. // Православието. Посетен на 13 август 2020 г.
  5. Άγιοι Ιάκωβος ο νέος Οσιομάρτυρας από την Καστοριά και οι δύο μαθητές του Ιάκωβος ο Διάκονος και Διονύσιος ο Μοναχός. // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 13 август 2020 г.
  6. Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 20. Посетен на 10 септември 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Гърция“         Портал „Гърция