Лъв VI Философ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за византийския император. За солунския митрополит вижте Лъв Математик.

Лъв VI
византийски император
Follis-Leo VI-sb1729.jpg
Фолис на Лъв VI с надпис на гръцки BASILEVS ROMEON, Василевс на Ромеите.
Лични данни
Управление 29 август 886 – 11 май 912
Роден
Починал
Предшественик Василий I Македонец
Наследник Александър
Семейство
Династия Македонска династия
Баща Василий I Македонец, Михаил III?
Майка Евдокия Ингерина, Евдокия Декаполитиса?
Бракове Теофания
Зоя Зауцена
Евдокия Баяна
Зоя Карбонопсина
Лъв VI в Общомедия

Лъв VI Философ (Мъдри) (на гръцки Λέων ΣΤ' ο Σοφός; 19 септември 866 – 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 г. до смъртта си в 912 година.

Лъв VI е вторият представител на Македонската династия. Приема се че е син на Василий I Македонец, въпреки сериозните основания да се смята че баща му всъщност е Михаил ІІІ.

След смъртта на Константин, първородния син на император Василий I Македонец, Лъв е обявен за наследник (879 г.), но като такъв той не се ползва с благоволението на Василий I, който веднъж дори заповядва да го арестуват по подозрение в заговор и едва е разубеден от съветниците си да не го ослепи.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Макар и високо образован, Лъв VI е апатичен и суетен владетел, чийто непоследователни действия в края на краищата ще оставят управляващата Македонска династия в крайно несигурно положение. Според легендата нощем обикалял дегизиран из столицата (имитирайки Харун ал-Рашид) за да провери бдителността на стражите и настроенията на народа. Славел се също и като астролог, който може да предсказва бъдещето (по този повод българския цар Симеон I го осмива в едно от писмата си до него).

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

С идването си на трона Лъв VI извършва редица държавни промени – засилва самодържавието, ограничава ролята на сената и димите, премахва градското самоуправление. Променя и доразвива дворцовия церемониал. Реформира и допълва административната и правна уредба на империята, която при неговото управление преживява културен и духовен разцвет. Самият император подпомага писането и издаването на книги, занимава се с философия, наука, военна теория, автор е на редица произведения.

По времето на Лъв VI е издадена най-голямата законова сбирка на гръцки език, наречен „Василики“, състоящ се от 60 книги, в която има и регистър Типукейтос за изчезнали книги. С „Новелите“ се отменят старите права на гражданските съвети и сената, като цялата власт се съсредоточава в ръцете на императора и бюрократичния апарат. Създават се нови длъжности: ректор, протопозит, церемониал майстор, простратор (отговаря за конюшните), логотетът на Дрома – пръв министър, сакелар – министър на финансите. Утвърждава се новото администратично деление на теми, управлявани от стратези с военна и административна власт (обединяване на властите и нарушаване на Юстиниано-Константиновите принципи). Организация на търговците в еснафи.

Граници на Ромейската държава, ок. 910 г.

Вътрешната политика на Лъв VI до голяма степен минава под знака на неговата обвързаност с една или друга придворна партия, както и с неговите опити да установи контрола си над православната църква в лицето на константинополската патриаршия. Императора принуждава авторитетният патриарх Фотий да се оттегли през декември 886 г. и го заменя със своя едва 19-годишен брат Стефан, един безпрецедентен избор в историята на патриаршията. Впоследствие, след неговата кончина през 893 г., император Лъв VI избира и налага на патриаршеския трон Антоний II Калека, а по-късно Николай I Мистик (от 901 г. до 907 г.), накрая свален и заменен с Евтимий I Синкел.

Действията на императора са подкрепени от столичната администрация и в частност от влиятелното семейство Зауца, които добиват все по-определяща роля в управлението, благодарение на връзката между императора и придворната фаворитка Зоя Зауцена. Нейният баща се издига до поста на пръв министър и дори получава новосъздадената титла василеопатор („баща на императора“). След оттеглянето на първата си съпруга Теофания в 893 г. и нейната смърт през 898 г., Лъв VI официално се оженва за Зоя Зауцена, но тя умира не след дълго (899 г.), окончателно довеждайки до изпадането на клана Зауца в немилост. През 900 г. императора сключва трети брак – с Евдокия Баяна, макар този брак да противоречал на църковните закони. Назначеният по предложение на Зауца патриарх, дава своето разрешение за това, но през 901 г. третата съпруга на Лъв VI също умира. През същата година умира и патриарха, сменен от Николай I Мистик – завърнал се от изгнание бивш противник на императора, издигнат до поста мистик (личен секретар).

Война с България[редактиране | редактиране на кода]

Поражението на византийците при Булгарофигон (896 г.), миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

При Лъв VI за пръв път от 30 години е нарушен мирният договор с България. Повод за това са неразрешени спорове относно търговските права между двете държави - ромейското правителство премества тържището на българските търговци от Константинопол в Солун, което е изключително неизгодно за българската страна поради многократно удължения маршрут за превоз на стоките (главно зърно и добитък). Тази перфидна икономическа провокация, заедно с безрезултатните преговори след това, довеждат до започването на военни действия в Тракия, първоначално с ниска интензивност.

Междувременно ромейската агентура подкупва маджарите да предприемат нахлуване в България от североизток през 894 г., което причинява сериозни опустошения на българските земи около Дунав. Този конфликт би могъл да бъде рещаващ удар в тила на българската държава, с който да се улесни настъплението на ромейските войски от юг, но противно на очакванията в Константинопол, Симеон предпочита да сключи мир с маджарите отстъпвайки им земи в Панония, отколкото да се впусне в твърде ангажиращ конфликт с тях. Вместо това до края на своето царуване той насочва главните си усилия и средства срещу империята.

Българо-византийската война се задълбочава през лятото на 896 г., когато ромеите претърпяват решително поражение при Булгарофигон срещу Симеон I. След унизителната загуба в тази битка пленените хазарски наемници от императорската гвардия са скопени и изпратени на василевса в Константинопол. Лъв VI сключва примирие и получава ок. 120 хиляди пленени ромейски поданици, а в замяна връща тържището обратно и започва плащането на годишен данък (до 913 г.).

По-късно управление[редактиране | редактиране на кода]

През 900 – 902 г. империята воюва успешно срещу арабските емири в Анадола и Армения, увеличава се натискът върху Ал-Авазим - защитната линия от арабски крепости между Средиземно и Черно море. В този период империята изживява няколко вътрешни и външни сътресения: Аглабидите в Сицилия превземат Таормина (902 г.), а пиратът на арабска служба Леон Триполски превзема и разграбва Солун (904 г.). Пиратските набези на засягат и егейските брегове на Гърция заедно с островите. Константинопол е атакуван два пъти (в 907 и 911 г.) от флот на Киевска Рус воден от Олег Новгородски. С русите е сключен мир и търговски договор. Провалят се две големи военноморски експедиции - срещу Кипърския емират (908 г.) и срещу Критския емират (911 г.).

Лъв VI на колене пред Христос Пантократор, детайл от мозайката в катедралата „Св. София“ в Константинопол, Истанбул

Опитите на Лъв VI да контролира амбициите на висшите аристократични родове, довежда до засилена опозиция от тяхна страна, особено след като засяга интересите на знатните фамилии Дука и Фока. През 903 г. е направен неуспешен опит императорът да бъде убит, а през 905 г. избухва бунт в Мала Азия, предвождан от генерал Андроник Дука.

Все по-индиферентен към управлението, Лъв VI предизвиква нов обществен скандал след четвъртия си брак със своята любовница Зоя Карбонопсина – майка на бъдещия император Константин Багренородни. Това става причината за отлъчването на императора от патриарх Николай Мистик (901 – 907;912 – 925), който обвинява Лъв в прелюбодеяние. В отговор на това василевсът организира свалянето и заточаването на патриарха (907 г.).

След смъртта на Лъв VI през 912 г., той е наследен от неговия брат Александър (съимператор от 879 г.), заедно с малолетния Константин Багренородни (съимператор от 908 г.) и Зоя Карбонопсина като регент, въпреки неодобрението на голяма част от ромейския народ и аристокрация.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • S. Tougher, The Reign of Leo VI (886 – 912): Politics and People, Leiden: Brill, 1997.

Източници и препратки[редактиране | редактиране на кода]

Василий I Македонец Византийски император (29 август 886 – 11 май 912) Александър
     Портал „Македония“         Портал „Македония