Кар (римски император)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Кар.

Марк Аврелий Кар
48-и император на Римската империя
Antoninianus of Carus.jpg
Антониниан с изображение на Кар
Управление 282 – 283 г.
Наследил Проб
Наследник Карин
Лични данни
Роден
около 230 г.
Починал
283 г. (53 г.)
Пълно име Цезар Марк Аврелий Кар Август (като император)
Семейство
Потомци Карин
Нумериан
Марк Аврелий Кар в Общомедия

Марк Аврелий Кар (на латински: Marcus Aurelius Carus) е римски император в периода 282283 г.

Традиционно често е считан за илириец, но най-вероятно всъщност произхожда от Нарбона, Галия. Получава образованието си в Рим. Преди да стане преториански префект на Проб, Кар прави кариера в Сената и армията. Много вероятно е участието му в заговор за убийството на император Проб, когото наследява почти веднага (края на 282 г.).

Скоро след възкачването си Кар обявява своите синове Карин и Нумериан за цезари и младши съимператори.[1][2] Той води победни сражения с квади и сармати по Дунав и през 283 г. продължава започнатия от предшественика му поход на изток срещу Персия. Авторитарен и енергичен ръководител, по всичко личи стремежа му да върви по пътя на императорите възстановители – Аврелиан и Проб. Зает с неотложните военни ангажименти, Кар управлява без да посети Рим, където изпраща като представител своя син и съимператор Карин.

Действията на римската армия срещу сасанидските перси на изток са много успешни. Персийската държава е временно отслабена от междуособици и атаки на степни народи, което улеснява римското нападение. Кар се изтъква като отмъстител за предишните нахлувания на персите в територията на Римската империя. При успешното настъпление на войските му в Месопотамия той приема почетната титла „Persicus Maximus“ („Персийски, най-велики“). По време на победната битка пред Ктезифон, императорът е убит от светкавица в лагера си (юли/август 283 г.)[1]; според друга версия става жертва на заговор или заболяване.

В Рим Сенатът гласува обожествяване на починалия император. След възкачването на Диоклециан и признаването му от Сената през 285 г., Кар и синовете му Карин и Нумериан са обявени за узурпатори и получават damnatio memoriae (лат. „проклятие на спомена“).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Аврелий Виктор, Epitome de Caesaribus, посетен на 7 септември 2013
  2. а б Евтропий, Breviarium ab urbe condita, посетен на 7 септември 2013

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Римски императори
Проб
(276 – 282)
Кар
(282 – 283)
Нумериан
(283 – 284)
Карин
(283 – 285)
Римска империя