Йоан Зонара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Зонара)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоан Зонара
византийски историк
Роден
около 1074 г.
Починал
1159 г. (85 г.)
Византия
Научна дейност
Област История
Страница от печатно издание на Всемирна история с превод на латински от 16 век на Йероним Волф

Йоан Зонара (на гръцки: Ιωάννης Ζωναράς; на византийски гръцки: Ἰωάννης Ζωναρᾶς) е византийски хронист и теолог, живял приблизително от края на XI до средата на XII в.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йоан Зонара е роден в края на XI век. Първоначално той изпълнява различни светски длъжности (друнгарий на виглата, протоасикрит). Но впоследствие се замонашва в манастира Св. Гликерия, разположен на едноименен остров в Мраморно море. Умира в средата на XII век.[1]

Страница от препис на Всемирна история от 15 век (Модена). Вдясно: изображение на Константин I Велики

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-важният му труд е Всемирна история (на гръцки: Επιτομή Ιστορίων), която обхваща събитията от „сътворението на света“ до смъртта на Алексий I Комнин (1118 година) и е в 18 тома. Написана е въз основа на значителен брой извори, като са използвани съчиненията на редица римски и византийски писатели.

За българската история Зонара пише основно за събитията през X-XI век. Разглежда подробно борбата на българската държава с Византия по време на царуването на Самуил, както и въстанията на българите за отхвърляне на византийската власт. Като основен източник за тези събития използва творбите на Скилица-Кедрин, Михаил Псел и на Михаил Аталиат.

Историята на Зонара е преведена на църковнославянски вероятно към средата на 14 в.[2] От запазените ръкописи най-старият е от първата половина на 15-ти в. Всички са сръбска редакция, но със следи на българска подложка, което подсказва, че е възможно първоначалният превод да е направен в български книжовен център. Откъси от историята, отнасящи се до събития от края на 10-ти и началото на 11 век, вкл. и падането на Самуилова България под византийска власт, са преведени вторично и прикачени към славянския текст на Хрониката на Симеон Логотет, запазен в един-единствен молдовски ръкопис от 17 век, но възхождащ най-вероятно към търновски оригинал от късния 14 в.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 397
  2. Jacobs, Angelica (изд.). Die byzantinische Geschichte bei Joannes Zonaras in slavischer Übersetzung. München, 1970: частично издание на текста
  3. Срезневский, В.И. Славянский перевод хроники Симеона Логофета. Санкт-Петербург, 1905, стр. 144-186.