Антониниан
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
ред 2: Галиен (мед 253 – 268), Аврелиан (посребрена 270 – 275), barbarous radiate (мед), barbarous radiate (мед)
Антониниан (на латински: antoninianus) е общоприето в нумизматиката название на римска сребърна (впоследствие медна) монета, която започва да се сече през 214 г. или 215 г. по заповед на император Каракала. Названието ѝ идва от пълното официално име на императора – Марк Аврелий Север Антонин Август (Каракала е неговият прякор, а първоначалното – Луций Септимий Басиан).
История
[редактиране | редактиране на кода]Външно антонинианът се отличава от денария по малко по-големия размер и това, че императорите са изобразявани на него не с лавров венец, а с корона. Равнява се (по първоначално оценяване) на два денария. Появата на му се налага в резултат на финансовите трудности и ускорения инфлационен процес в Римската империя през 3 век. Макар и с по-голям по размер, антонинианът съдържа само 1,5 пъти повече сребро от денария, въпреки официално обявената двойна стойност. Това е карало търговците да приравняват текущата му стойност спрямо тази на стоките, предизвиквайки така покачване на цените, а оттам – допълнително обезценяване на римската валута.
Опит да спре този инфлационен процес прави Александър Север, който прекратява издаването на антониниани, но следващите императори са принудени да възобновят сеченето му и той става основната парична единица на пазара. След средата на 3 век антонинианът е в масова употреба, но бързо губи покупателната си способност. Количеството на сребро в монетата спада от 50% до под 30% в средата на века, след което се произвежда от посребрена бронзова сплав, билон или дори мед – при Галиен и Клавдий II. По-късни императори правят опити да възвърнат стойността на валутата, но те са неуспешни. Отсичането на антониниани спира при Диоклециан.
