Константин (син на Василий I)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин.

---

Константин
византийски съ-император
Константин (дясно) с баща му Василий I на солид
Роден	859 г.
Починал	3 септември 879 г.
Управление
Период	868 – 879 г.
Семейство
Род	Македонска династия
Баща	Василий I Македонец

Константин (на гръцки: Κωνσταντῖνος, Konstantin, Constantine; * ок. 859, † 3 септември 879) е съимператор (symbasileus) на Източната римска империя (Византия) от 868 г. (6 януари или 10 февруари) до смъртта си през 879 г.

Биография

Той е първият и любим син на Василий I Македонец (упр. 867 – 886) и първата му съпруга Мария, която е майка и на по-голямата му сестра Анастасия, както и на по-малък брат на име Варда. Негови братя са императорите Лъв VI Премърди и Александър III и патриарх Стефан I, родени, както и сестрите му Анна, Хелене (Елена) и Мария, от мащехата му Евдокия Ингерина. След обявяването му за съимператор е изобразяван на византийски монети в компанията на баща си и на втората си майка.

През 869 г. Василий планира да го ожени за Ерменгарда, дъщеря на италианския крал Лудвиг II, с цел скрепяване на съюз за общи действия срещу сарацините. Сътрудничеството им се увенчава с успех, с отвоюването от арабите на градовете Бари, Таранто и други земи в Южна Италия, но докато престолонаследникът порасне женитбените планове стават неактуални и около 876 г. принцесата става съпруга на Бозон Виенски. През 878 г. Константин придружава баща си при завладяването на павликянския град Тефрике, в Мала Азия който е сринат до основи. На следващата година Константин умира от тежка болест. Малко след смъртта си е канонизиран от патриарх Фотий I за светец.

Източници

• Annales Bertiniani 105 – 106; 150 (Edition: Georg Waitz)
• Chronicon Salernitanum 107 – 117
• Йосиф Генезий 4, 29
• Константин Багренородни, De Ceremoniis 2, 42
• Михаил Псел, Historia Syntomos 99
• Йоан Скилица, Basileios Kephalas 17; 23; 44
• Теофан Продължител 5, 29, passim
• Йоан Зонара 16, 9 – 12

Литература

• Alexander Kazhdan: The Oxford Dictionary of Byzantium, Band 2. Oxford University Press, New York 1991, ISBN 0-19-504652-8, S. 1262−1263.
• Георгий Острогорски: История на Византия 324 – 1453. Verlag C. H. Beck, München 2006 (1965), ISBN 3-406-39759-X, S. 195.
• Warren Treadgold: A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, Stanford 1997, ISBN 0-8047-2630-2, S. 455−459.
• Friedhelm Winkelmann u.a.: Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. 1. Abteilung, Bd. 2, De Gruyter, Berlin 2000, ISBN 3-11-016672-0, S. 560−561, Nr. 4005; 2. Abteilung, Bd. 3, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 978-3-11-016668-2, S. 541−543, Nr. 23742.