Яков Костурски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яков Костурски
Икона на свети Яков Костурски (в средата) с учениците си Яков и Дионисий, края на XIX - началото на XX век
мъченик
РоденXV век
Починал1 ноември 1520 г.
Почитан вИзточноправославна църква
Празник1 ноември

Яков Костурски е български светец, новомъченик.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в костурското село Горенци,[2] тогава в Османската империя, днес Корисос, Гърция, в семейството на местните българи Мартин и Параскева. Забогатява от скотовъдство, но е наклеветен от завист и се изселва в Цариград. Там също забогатява, като след изповед при патриарх Нифонт раздава богатството на бедните и се оттегля в Света гора. Замонашва се в иверския скит „Свети Йоан Предтеча“, като го възобновява, тъй като по това време е запустял. След известно време напуска манастира и започва да проповядва в Костурско. След клевета на владиката Акакий, че може да предизвика бунт, Яков заедно с двама от учениците си - йеродякон Яков и монах Дионисий, е арестуван от османските власти и е изпратен в Одрин. Там са измъчвани жестоко и са осъдени на смърт чрез обесване.[1]

Яков умира в затвора в Одрин. Трупът му е обесен от властите на 1 ноември 1519[3] или 1520 година.[1][2]

Мощите му са откупени от християни и погребани в манастира „Света Анастасия Узорешителница“.[1][2] По-късно Дионисий Ардамерски и бившият солунски митрополит Дамаскин успяват да убедят монасите от манастира „Света Анастасия Узорешителница“ да дадат мощите на новомъченика Яков Костурски на иверския скит „Свети Йоан Предтеча“, в който Яков се замонашва.[3][4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Св. преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий // Православието. Посетен на 13 август 2020 г.
  2. а б в г Άγιοι Ιάκωβος ο νέος Οσιομάρτυρας από την Καστοριά και οι δύο μαθητές του Ιάκωβος ο Διάκονος και Διονύσιος ο Μοναχός // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 13 август 2020 г. (на гръцки)
  3. а б Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 20. Посетен на 10 септември 2014.
  4. Το μαρτυρικόν τέλος του οσίου Ιακώβου του εκ Καστορίας. 1η Νοεμβρίου 1520 // Φως της Καστοριάς, Παρασκευή, 1 Νοεμβρίου 2013. Посетен на 13 август 2020 г.