Аркудохор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аркудохор
Αρκοχώρι
— село —
Общ изглед
Общ изглед
Гърция
40.5892° с. ш. 22.0731° и. д.
Аркудохор
Централна Македония
40.5892° с. ш. 22.0731° и. д.
Аркудохор
Берско
40.5892° с. ш. 22.0731° и. д.
Аркудохор
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 600 m
Население 256 души (2011 г.)

Аркудохор (на гръцки: Αρκοχώρι, Аркохори, катаревуса: Αρκοχώριον, Аркохорион, до 1934 Αρκουδοχώρι, Аркудохори[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 km южно от град Негуш, на 600 m надморска височина в източното подножие на планината Каракамен (Вермио).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Аркудохор е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Аркидохори (Arkidokhori), Берска епархия, живеят 200 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 240 българи християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аркудохор има 320 българи патриаршисти гъркомани.[5] Според Тодор Симовски и двамата бъркат, тъй като населението на селото в началото на XX век вече е било погърчено.[2] Според информацията от официалния сайт на Аркудохор в XIX век селото е било гръцкоговорещо.[6]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език македонски и религия християнска.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Аркудохор остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 266 мъже и 181 жени.[7] В 1934 година селото е прекръстено на Аркохорион.[8]

През 70-те години населението намалява силно поради изселване към големите градове.[2]

Населението се занимава с овощарство, експлоатация на горите и скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 447[2] 446[2] 512[2] 670[2] 715[2] 675[2] 375[2] 206[2] 312[2] 332 256

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Greece.svg Антониос Зисис (Αντώνιος Ζήσης), гръцки андартски деец, четник при Стерьос Кукутегос (Тасос) между 1904-1908 година[9]
  • Flag of Greece.svg Маргаритис Вадолас или Бадолас (Μαργαρίτης Βαδόλας ή Μπαντόλας), гръцки андартски деец, водач и снабдител с оръжие и храна на четата на Василиос Ставропулос (Коракас)[10]
  • Flag of Greece.svg Спиридон Вадолас или Бадолас (Σπυρίδων Βαδόλας ή Μπαντόλας), гръцки андартски деец, водач и снабдител с оръжие и храна на четата на Василиос Ставропулос[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 31. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  6. „Αρκοχώρι: Το χωριό των τεσσάρων εποχών“, архив на оригинала от 28 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081228024649/http://www.arkohorivillage.gr/index0.htm, посетен 28 декември 2008 
  7. а б „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 30. (на гръцки)
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 30 - 31. (на гръцки)
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 31. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония