Голишани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голишани
Λευκάδια
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 56 m
Население (2001) 967 души
Пощенски код 592 00
Телефонен код 23320
Голишани в Общомедия

Голишани или Голешани (на гръцки: Λευκάδια, Левкадия, до 1926 година Γκολοσάνη, Γκολεσάνη, Γκολεσίανη, Голосани, Голесани[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Сланица в западната част на Солунското поле, в подножието на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио). От град Негуш (Науса) е отдалечено на 3 километра в североизточна посока, а от Копаново (Копанос) на 2 километра на север.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Голишани са развалините на античния македонски град Миеза. Край селото има няколко известни македонски гробници. В 1877 година датският археолог Карл Кинх открива източно от селото Кинхевата гробница.[2][3][4] В 1942 година Хараламбос Макаронас открива западно от Кирхевата Лисоновата и Каликлиева гробница.[5][6][7] В 1954 година източно от Кирхевата е открита така наречената Съдебна гробница.[8][9] В 1971 година Екатерини Ромиопупу открива западно от Съдебната Антемийската гробница.[10][11]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век селото е в Берска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голишани живеят 50 българи.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голишани има 128 българи патриаршисти гъркомани.[13] По-късно селото приема върховенството на екзархията и гръцки автори го наричат „фанатично екзархийско“.[14] Селото пострадва при появата на гръцки андартски чети в района.[15][16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Голишани (Γκολεσίανη) като село населено със „славяногласни елини“.[17] В 20-те години в селото са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Голишани е смесено местно-бежанско селище с 64 бежански семейства и 242 жители бежанци.[18]. В 1926 година селото е прекръстено на Левкадия.[19]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Документ на гръцкото училище в Голешани, подписан от епитроп Йоанис Златанис и учител Атанасиос Диамандис.
  • 1913 - 135 души
  • 1920 - 118 души
  • 1928 - 395 души
  • 1940 - 598 души
  • 1951 - 670 души
  • 1961 - 838 души
  • 1971 - 882 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Голишани
  • България Иван Златанов Мухтара (? - 1909), български революционер от ВМОРО, бивш патриаршистки епитроп
  • Гърция Георгиос Леодак (Γεώργιος Λεοντάκ) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[20]
  • Гърция Тръпче Дринафци (Τράπτζε Ντρινάφτσι) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[21]
  • Гърция Георгиос Тасиос (Γεώργιος Τάσιος) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[22]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκολοσάνη - Λευκάδια
  2. Kinch, K. F. Le tombeau de Niausta, Tombeau Macedonien. Kgl. Danske Videnskabernes Selskabs Skrifter; R. 7, Historisk og filosofisk Afdeling, 1920.
  3. Ρωμιοπούλου, Κ., Ι. Τουράτσογλου. Ο μακεδονικός τάφος της Νιάουστας. ΑΕ, 1971. с. 65-71.
  4. Ο μακεδονικός τάφος της Νιάουστας (Kinch). // Δήμος Νάουσας. Посетен на 2016-05-30.
  5. Ο μακεδονικός τάφος των Λύσωνος & Καλλικλέους. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 2016-05-30.
  6. Ψαρρά, Ε. Μακεδονικός τάφος Λύσωνος και Καλλικλέους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 2016-05-30.
  7. Miller, S. The Tomb of Lyson and Kalikles. A painted Macedonian Tomb. Mainz, 1993.
  8. Ο μακεδονικός τάφος της Κρίσεως. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 2016-05-29.
  9. Μακεδονικός τάφος της Κρίσεως. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 2016-05-29.
  10. Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 2016-05-30.
  11. Ψαρρά, Ε. Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 2016-05-30.
  12. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1902, стр. 149.
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
  14. Ο Μακεδονικοσ Αγωνασ στην Κεντρικη και Ανατολικη Μακεδονια το 1905 και ο ρολοσ του προξενειου Θεσσαλονικησ.
  15. Алберт Сониксен. „Изповедта на един македонски четник“
  16. Κωνσταντίνος Μπουκουβάλας - Καπετάν Πετρίλος
  17. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  18. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  19. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  20. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 37
  21. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 37
  22. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 37
     Портал „Македония“         Портал „Македония