Голишани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голишани
Λευκάδια
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемНегуш
Географска областСланица
Надм. височина90 m
Население1021 души (2011 г.)
Голишани в Общомедия

Голишани или Голешани (на гръцки: Λευκάδια, Левкадия, до 1926 година Γκολοσάνη, Γκολεσάνη, Γκολεσίανη, Голосани, Голесани[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Сланица на 90 m надморска височина в западната част на Солунското поле, в подножието на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио). От град Негуш (Науса) е отдалечено на 6 km в североизточна посока, а от Копаново (Копанос) на 2 km на север.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Документ на гръцкото училище в Голешани, подписан от епитроп Йоанис Златанис и учител Атанасиос Диамандис.

Край Голишани са развалините на античния македонски град Миеза. Край селото има няколко известни македонски гробници. В 1877 година датският археолог Карл Кинх открива източно от селото Кинхевата гробница.[3][4][5] В 1942 година Хараламбос Макаронас открива западно от Кирхевата Лисоновата и Каликлиева гробница.[6][7][8] В 1954 година източно от Кирхевата е открита така наречената Съдебна гробница.[9][10] В 1971 година Екатерини Ромиопупу открива западно от Съдебната Антемийската гробница.[11][12]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото пострадва силно по време на Негушкото въстание в 1822 година.[2]

В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голишани живеят 50 българи.[13] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голишани има 128 българи патриаршисти гъркомани.[14] По-късно селото приема върховенството на Екзархията и гръцки автори го наричат „фанатично екзархийско“.[15] Селото пострадва при появата на гръцки андартски чети в района.[16][17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Голешани (Γκολεσίανη) като село населено със „славяногласни елини“.[18]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гулишане има 12 къщи християни славяни и 3 къщи власи християни.[19]

В 20-те години в селото са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Голишани е смесено местно-бежанско селище с 64 бежански семейства и 242 жители бежанци.[20] В 1926 година селото е прекръстено на Левкадия.[21]

До 1941 година административно селото е във Воденско, а след това е придадено на Негушко.[2]

Землището на селото е много плодородно, тъй като се напоява добре от Арапица. Произвеждат се предимно праскови и ябълки с високо качество.[2]

Смята се, че в землището на селото, към Гимново, има нефт и са правени опити за добиване.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Голишани на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Караула[22] Καραούλι Паратиритирион Παρατηρητήριον[23] възвишение на СЗ от Голишани (172,2 m)[22]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 131[2] 118[2] 395[2] 598[2] 670[2] 838[2] 882[2] 935[2] 914[2] 967 1021

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Георги Буфела от Голишани, ктитор на „Свети Георги“ в Негуш
Родени в Голишани
  • Иван Златанов Мухтара (? – 1909), български революционер от ВМОРО, бивш патриаршистки епитроп
  • Георги Леодак (Γεώργιος Λεοντάκ) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[24]
  • Тръпче Дринафчев (Τράπτζε Ντρινάφτσι) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[24]
  • Георги Тасев (Γεώργιος Τάσιος) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[24]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 33. (на македонска литературна норма)
  3. Kinch, K. F. Le tombeau de Niausta, Tombeau Macedonien. Kgl. Danske Videnskabernes Selskabs Skrifter; R. 7, Historisk og filosofisk Afdeling, 1920.
  4. Ρωμιοπούλου, Κ., Ι. Τουράτσογλου. Ο μακεδονικός τάφος της Νιάουστας. ΑΕ, 1971. σ. 65-71.
  5. Ο μακεδονικός τάφος της Νιάουστας (Kinch) // Δήμος Νάουσας. Архивиран от оригинала на 2016-05-10. Посетен на 30 май 2016.
  6. Ο μακεδονικός τάφος των Λύσωνος & Καλλικλέους // Δήμος Νάουσας. Архивиран от оригинала на 2016-05-30. Посетен на 30 май 2016.
  7. Ψαρρά, Ε. Μακεδονικός τάφος Λύσωνος και Καλλικλέους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 30 май 2016.
  8. Miller, S. The Tomb of Lyson and Kalikles. A painted Macedonian Tomb. Mainz, 1993.
  9. Ο μακεδονικός τάφος της Κρίσεως // Δήμος Νάουσας. Архивиран от оригинала на 2016-06-02. Посетен на 29 май 2016.
  10. Μακεδονικός τάφος της Κρίσεως // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 29 май 2016.
  11. Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων // Δήμος Νάουσας. Архивиран от оригинала на 2016-05-03. Посетен на 30 май 2016.
  12. Ψαρρά, Ε. Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 30 май 2016.
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  15. Ο Μακεδονικοσ Αγωνασ στην Κεντρικη και Ανατολικη Μακεδονια το 1905 και ο ρολοσ του προξενειου Θεσσαλονικησ.
  16. Алберт Сониксен. „Изповедта на един македонски четник“
  17. Κωνσταντίνος Μπουκουβάλας - Καπετάν Πετρίλος
  18. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  19. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  21. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  22. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  23. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
  24. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)