Вещица (Берска)
Вижте пояснителната страница за други значения на Вещица.
|
Вещица Αγγελοχώρι |
|
|---|---|
  Вещица  Вещица |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 7 m |
| Население | 1707 души (2001) |
| Пощенски код | 590 34 |
| Телефонен код | 23320-4 |
Вещица или Берска Вещица (изписване до 1945 година: Вѣщица; на гръцки: Αγγελοχώρι, Ангелохори, катаревуса: Αγγελοχώριον, Ангелохорион, до 1926 година Βέτιστα, Ветиста или Βέτσιστα, Вециста[1]) е село в Република Гърция, част от дем Негуш на област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Вещица има 1707 жители. Вещица е център на архиерейското наместничество Иринуполи на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Солунското поле на 20 километра надморска височина, на 14 километра североизточно от Негуш (Науса) и на 12 километра югоизточно от Въртокоп (Скидра). Махалата, разположена от западната страна на река Вода (Водас), от 20-те години на XX век насам се смята за отделно село - Воденска Вещица (Полиплатано).
История[редактиране | редактиране на кода]
Между Берска и Воденска Вещица е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В ΧΙΧ век Вещица е чисто българско село в Берската кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вечищи (Vetchisti), Берска епархия, живеят 250 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вещица е посочено като село във Воденска каза с 56 къщи и 214 жители българи и 60 помаци.[5]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вѣщица живеят 500 българи християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вещица (Vechtitza) има 664 българи патриаршисти гъркомани.[7] Според отчет на Солунската българска митрополия във Вещица работи българско училище с учител Георги Попянев от самата Вещица.[8]
В 1910 година във Вещица (Βέσιστα) има 244 жители екзархисти.[9]
Селото е окупирано от гръцки части през Балканската война. При избухването на войната двама души от Вещица (Берска или Воденска) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
При избухването на Междусъюзническата война българските първенци на Вещица са арестувани и им е заявено, че ща бъдат освободени само „ако станат гърци“.[11] В. Ташев и М. Стойнов от Вещица са арестувани по обвинение, че подпомагат четата на Христо Аргиров[12]. В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Вещица като село обитавано от „славофони“.[13] При преброяването от 1913 година в селото има 283 мъже и 230 жени.[14]
В 1920 година селото е посочено с 28 къщи на християни славяни, 15 на мюсюлмани турци и 13 на мюсюлмани цигани.[15]
След 1924 година по Лозанския договор турското население на Вещица е изселено в Турция, а много от жителите на селото мигрират към България.[16] След Първата световна война в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Понт. В 1928 година Вещица е смесено местно-бежанско[14] селище с 97 бежански семейства и 375 жители бежанци.[17] В 1926 година селото е прекръстено на Ангелохорион.[18]
В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[19]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 586 души
- 1920 – 204 души
- 1928 – 381 души
- 1940 – 609 души
- 1951 – 751 души
- 1961 – 872 души
- 1971 – 852 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Вещица
Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, роден във Воденска или Берска Вещица[20]- Иван Георгиев (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, роден във Воденска или Берска Вещица[21]
- Други
Лазарос Цавдаридис (р. 1970), гръцки политик от Нова демокрация, по произход от Вещица[22]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βέτιστα - Αγγελοχώρι
- ↑ „Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες“, archived from the original on 2008-04-12, https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/, посетен 2008-06-22
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.158-159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: „Другите Балкански войни“ - Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.173
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ а б „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, archived from the original on 2012-12-05, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 2012-12-05
- ↑ Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 309.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.154.
- ↑ Λάζαρος Τσαβδαρίδης. // Λάζαρος Τσαβδαρίδης. Посетен на 20 октомври 2013 г. Архив на оригинала от 2013-10-20 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||||
Портал „