Вещица (Берска)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вещица.

Вещица
Αγγελοχώρι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 25 m
Население 1701 души (2011 г.)

Вещица или Берска Вещица (изписване до 1945 година: Вѣщица; на гръцки: Αγγελοχώρι, Ангелохори, катаревуса: Αγγελοχώριον, Ангелохорион, до 1926 година Βέτιστα, Ветиста или Βέτσιστα, Вециста[1]) е село в Република Гърция, част от дем Негуш на област Централна Македония. Вещица е център на архиерейското наместничество Иринуполи на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 25 m надморска височина, на 14 km североизточно от Негуш (Науса) и на 12 km югоизточно от Въртокоп (Скидра). Махалата, разположена от западната страна на река Вода (Водас) се смята за отделно село - Воденска Вещица (Полиплатано).[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Между Берска и Воденска Вещица е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В ΧΙΧ век Вещица е чисто българско село в Берската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вечищи (Vetchisti), Берска епархия, живеят 250 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вещица е посочено като село във Воденска каза с 56 къщи и 214 жители българи и 60 помаци.[6]

В 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) отбелязва само едно село Вѣщица в Берска каза с 500 българи християни.[7] Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година отбелязва две Вещици - една в Берска и една във Воденска каза, като в Берска Вещица (Vechtitza) има 664 българи патриаршисти гъркомани.[8] Според отчет на Солунската българска митрополия във Вещица работи българско училище с учител Георги Попянев от самата Вещица.[9]

В 1910 година във Вещица (Βέσιστα) има 244 жители екзархисти.[10]

Селото е окупирано от гръцки части през Балканската война. При избухването на войната двама души от Вещица (Берска или Воденска) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Междусъюзническата война българските първенци на Вещица са арестувани и им е заявено, че ща бъдат освободени само „ако станат гърци“.[12] В. Ташев и М. Стойнов от Вещица са арестувани по обвинение, че подпомагат четата на Христо Аргиров.[13] В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Вещица като село обитавано от „славофони“.[14] При преброяването от 1913 година в селото има 283 мъже и 230 жени.[15]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Берска Вещица (Берска Вештица) има 28 къщи християни славяни, 15 мюсюлмани турци и 13 мюсюлмани цигани.[16]

След 1924 година по Лозанския договор турското население на Вещица е изселено в Турция, а много от жителите на селото мигрират към България.[17] След Първата световна война в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Понт. В 1928 година Вещица е смесено местно-бежанско[15] селище с 97 бежански семейства и 375 жители бежанци.[18] В 1926 година селото е прекръстено на Ангелохорион.[19] След 1928 година в селото са заселени още бежанци.[3]

Селото е много богато, тъй като землището му, след извършените през 30-те години мелиорации, е много плодородно. Произвеждат се предимно овошки, пшеница и памук. Развито е и скотовъдството, особено отглеждането на млекодаващи крави.[3]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[20]

В преброяването от 1991 година са сметнати и жителите на Вещица Воденска.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 513[3] 592[3] 721[3] 1132[3] 1292[3] 1511[3] 1575[3] 1670[3] 2635[3] 1707 1701

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вещица
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, роден във Воденска или Берска Вещица[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, роден във Воденска или Берска Вещица[22]
Други

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. „Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες“, архив на оригинала от 12 април 2008, https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/, посетен 12 април 2008 
  3. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 31. (на македонска литературна норма)
  4. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  9. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  10. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  12. Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: „Другите Балкански войни“ - Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.
  13. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.173
  14. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  15. а б „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  18. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  19. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  20. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 309.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 154.
  23. Λάζαρος Τσαβδαρίδης. // Λάζαρος Τσαβδαρίδης. Посетен на 20 октомври 2013 г. Архив на оригинала от 2013-10-20 в Wayback Machine.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония