Вещица (Берска)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вещица.
Вещица
Αγγελοχώρι
Гърция
40.6789° с. ш. 22.1997° и. д.
Вещица
Централна Македония
40.6789° с. ш. 22.1997° и. д.
Вещица
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 7 m
Население 1707 души (2001)
Пощенски код 590 34
Телефонен код 23320-4

Вещица или Берска Вещица (изписване до 1945 година Вѣщица; на гръцки: Αγγελοχώρι, Ангелохори, катаревуса: Αγγελοχώριον, Ангелохорион, до 1926 година Βέτιστα, Ветиста или Βέτσιστα, Вециста[1]) е село в Република Гърция, част от дем Негуш на област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Вещица има 1707 жители. Вещица е център на архиерейското наместничество Иринуполи на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 20 километра надморска височина, на 14 километра североизточно от Негуш (Науса) и на 12 километра югоизточно от Въртокоп (Скидра). Махалата, разположена от западната страна на река Вода (Водас), от 20-те години на XX век насам се смята за отделно село - Воденска Вещица (Полиплатано).

История[редактиране | редактиране на кода]

Между Берска и Воденска Вещица е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В ΧΙΧ век Вещица е чисто българско село в Берската кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вечищи (Vetchisti), Берска епархия, живеят 250 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вещица е посочено като село във Воденска каза с 56 къщи и 214 жители българи и 60 помаци.[5]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вѣщица живеят 500 българи християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вещица (Vechtitza) има 664 българи патриаршисти гъркомани.[7] Според отчет на Солунската българска митрополия във Вещица работи българско училище с учител Георги Попянев от самата Вещица.[8]

В 1910 година във Вещица (Βέσιστα) има 244 жители екзархисти.[9]

Селото е окупирано от гръцки части през Балканската война. При избухването на войната двама души от Вещица (Берска или Воденска) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Междусъюзническата война българските първенци на Вещица са арестувани и им е заявено, че ща бъдат освободени само „ако станат гърци“.[11] В. Ташев и М. Стойнов от Вещица са арестувани по обвинение, че подпомагат четата на Христо Аргиров[12]. В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Вещица като село обитавано от „славофони“.[13] При преброяването от 1913 година в селото има 283 мъже и 230 жени.[14]

В 1920 година селото е посочено с 28 къщи на християни славяни, 15 на мюсюлмани турци и 13 на мюсюлмани цигани.[15]

След 1924 година по Лозанския договор турското население на Вещица е изселено в Турция, а много от жителите на селото мигрират към България.[16] След Първата световна война в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Понт. В 1928 година Вещица е смесено местно-бежанско[14] селище с 97 бежански семейства и 375 жители бежанци.[17] В 1926 година селото е прекръстено на Ангелохорион.[18]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[19]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 586 души
  • 1920 – 204 души
  • 1928 – 381 души
  • 1940 – 609 души
  • 1951 – 751 души
  • 1961 – 872 души
  • 1971 – 852 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вещица
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, роден във Воденска или Берска Вещица[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, роден във Воденска или Берска Вещица[21]
Други

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βέτιστα - Αγγελοχώρι
  2. ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες
  3. ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  5. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.158-159.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  7. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  8. ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  9. ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  11. ↑ Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: „Другите Балкански войни“ - Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.
  12. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.173
  13. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  14. ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  15. ↑ Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  16. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  18. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  19. ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  20. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 309.
  21. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.154.
  22. ↑ Λάζαρος Τσαβδαρίδης. // Λάζαρος Τσαβδαρίδης. Посетен на 20 октомври 2013 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вещица_(Берска)&oldid=10483265“.