Долно Копаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долно Копаново
Χαρίεσσα
Гърция
40.6511° с. ш. 22.1653° и. д.
Долно Копаново
Централна Македония
40.6511° с. ш. 22.1653° и. д.
Долно Копаново
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 129 m
Население (2001) 974 души

Долно Копаново или Долно Купаново (на гръцки: Χαρίεσσα, Хариеса, до 1953 година Κάτω Κοπανός, Като Копанос[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш. Според преброяването от 2001 година Долно Копаново има 974 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Сланица в западната част на Солунското поле на 10 километра североизточно от град Негуш (Науса) и на 3 от демовия център Копаново (Копанос). През селото тече река Арапица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век селото е в Берска каза на Османската империя. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на 19 век Долно Копаново (Κάτω Κοπανός) има 50 къщи.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Като Копанос (Kato Copanòs), Берска епархия, живеят 420 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно Купаново живеят 240 българи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Купаново има 230 българи патриаршисти гъркомани.[5] Според отчет на Солунската българска митрополия в Долно Копаново работи българско училище с учител Мариян Златанов от Долно Куфалово, Солунско.[6]

На 11 октомври 1909 година берският каймакамин отнема църквата в Долно Копаново от 25-те български семейства и я предава на 3-те гъркомански.[7] В 1910 година в Долно Копаново (Κάτω Κοπανός) има 245 жители екзархисти.[8]

На 1 март 1911 година между Горно и Долно Копаново гръцка чета убива двама селяни. Преследвана от войсково отделение, четата се оттегля, но се натъква на друга войскова част и в сражението дава три жертви.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Долно Копаново остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 182 мъже и 156 жени.[10] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Долно Копаново (Κάτω Κοπανός) като село обитавано от „30 славянофонски семейства“ (30 οικογένειες σλαβοφώνων).[11] В 1920 селото е посочено с 20 къщи на християни славяни.[12]

В 1922 година в селото са заселени 102 гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Долно Копаново е смесено местно-бежанско селище със 112 бежански семейства и 469 жители бежанци.[13] В 1953 година селото е прекръстено на Хариеса.[14]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[15]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 338 души
  • 1920 - 442 души
  • 1928 - 591 души
  • 1940 - 725 души
  • 1951 - 850 души
  • 1961 - 1028 души
  • 1971 - 962 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Копаново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Κοπανός - Χαρίεσσα
  2. Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1902, стр. 144.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  6. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  7. Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3.
  8. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  9. Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  12. Боровоје Милојевић, Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
     Портал „Македония“         Портал „Македония