Долно Копаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долно Копаново
Χαρίεσσα
„Животворящ източник“
„Животворящ източник“
Гърция
40.6511° с. ш. 22.1653° и. д.
Долно Копаново
Централна Македония
40.6511° с. ш. 22.1653° и. д.
Долно Копаново
Берско
40.6511° с. ш. 22.1653° и. д.
Долно Копаново
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемНегуш
Географска областСланица
Надм. височина45 m
Население959 души (2011 г.)

Долно Копаново или Долно Купаново (на гръцки: Χαρίεσσα, Хариеса, до 1953 година Κάτω Κοπανός, Като Копанос[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Сланица, на 45 m надморска височина в западната част на Солунското поле на 11 km североизточно от град Негуш (Науса) и на 4 km от демовия център Копаново (Копанос). През селото тече река Арапица.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век селото е в Берската каза на Османската империя. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Долно Копаново (Κάτω Κοπανός) има 50 къщи.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Като Копанос (Kato Copanòs), Берска епархия, живеят 420 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно Купаново живеят 240 българи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Купаново има 230 българи патриаршисти гъркомани.[6] Според отчет на Солунската българска митрополия в Долно Копаново работи българско училище с учител Мариян Златанов от Долно Куфалово, Солунско.[7]

На 11 октомври 1909 година берският каймакамин отнема църквата в Долно Копаново от 25-те български семейства и я предава на 3-те гъркомански.[8] В 1910 година в Долно Копаново (Κάτω Κοπανός) има 245 жители екзархисти.[9]

На 1 март 1911 година между Горно и Долно Копаново гръцка чета убива двама селяни. Преследвана от войсково отделение, четата се оттегля, но се натъква на друга войскова част и в сражението дава три жертви.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Долно Копаново остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 182 мъже и 156 жени.[11] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Долно Копаново (Κάτω Κοπανός) като село обитавано от „30 славянофонски семейства“ (30 οικογένειες σλαβοφώνων).[12]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Копаново има 20 къщи християни славяни.[13]

В 1922 година в селото са заселени 102 гърци, бежанци от Турция.[2] В 1928 година Долно Копаново е смесено местно-бежанско селище със 112 бежански семейства и 469 жители бежанци.[14] В 1953 година селото е прекръстено на Хариеса.[15]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[16]

Селото е много богато, тъй като почти цялото му землище се напоява. Произвеждат се предимно праскови, а също и пшеница и памук.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 338[2] 442[2] 591[2] 725[2] 850[2] 1028[2] 962[2] 1001[2] 1112[2] 974 959

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Копаново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
  3. Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  7. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  8. Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3.
  9. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 2012-12-05 
  12. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  16. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927